Баня (Село)

Област: Сливен

Население: 1840 души[1](15 март 2024 г.)42,3 души/km²

Площ: 43,517 km²

Надморска височина: 231 m

Пощ. код: 8914

Тел. код: 04567

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 02734

История

В околностите на село Баня има останки от антично селище (открита е колективна находка от антични монети от Аполония ) и от средновековната крепост Калето (южно от селото). Сведения за селото има от времето на османското владичество – споменато е като турско село с името Лъджите . След Освобождението в него се заселват българи.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г.

География

Село Баня се намира на около 29 km запад-югозападно от областния център град Сливен , около 13 km северно от общинския център град Нова Загора и около 36 km североизточно от град Стара Загора . Разположено е в югоизточните разклонения на рида Межденик , в Межденишкия пролом на река Тунджа , на 3 – 4 km североизточно от стената на язовир Жребчево . Надморската височина в селото при сградата на кметството, в близост до реката, е около 217 m, нараства на север и северозапад до около 260 – 270 m, а на юг отвъд реката – до около 250 – 270 m. Климатът е преходно-континентален , а почвите са предимно наносни .

Минералните води при село Баня са каптирани в алувиалните наноси край десния бряг на река Тунджа, които покриват гранити . Температурата им е 42 – 57°C, дебитът е около 8 L/s. Водите са азотни, сулфатно-хидро-карбонатни, натриеви, флуорни, с минерализация 0,94 g/L, високо съдържание на флуор – до 16 mg/L, и на силициев двуокис. Използват се за профилактика и лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и при гинекологични заболявания.

Природните условия позволяват развиване на оранжерийно зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, овцевъдство. Голяма част от землището на селото е покрита от широколистни и иглолистни гори.

Общински пътища от селото водят: на изток – до кръстовище с третокласния републикански път III-662 ( Нова Загора – Твърдица – Елена ) с продължение отвъд кръстовището на изток към село Червенаково ; на юг – до южна връзка с път III-662; на запад – към язовир Жребчево.

Землището на село Баня граничи със землищата на: село Сборище на север; град Шивачево на север и североизток; село Червенаково на североизток; село Съдийско поле на изток; село Кортен на юг; село Асеновец на югозапад; село Крива круша на югозапад; село Паничерево на запад; град Твърдица на запад; село Оризари на северозапад.

Населението на село Баня, наброявало 830 души при преброяването към 1934 г. и 998 към 1956 г., нараства временно до 1446 души към 1965 г. (вероятно поема част от населението на селата Жребчево , Запалня и Долно Паничерево , залети през 1965 г. от водите на язовир Жребчево и закрити), намалява до 1175 през 1975 г. и към 2021 г. наброява 1539 души (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1479 лица, за 887 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 309 – към „ турска “, за 8 – към „ ромска “, за 38 – към „други“, за 27 – „не се самоопределят“ и за 210 – „не отговорили“.

Друго

В южната част на селото отвъд реката се намират (към 2023 г.):

минерална баня; дом за стари хора; лагер за бежанци.

Учителят Цанко Стоев е написал история за село Баня.