Бял кладенец (Село)

Област: Сливен

Население: 127 души[1](15 март 2024 г.)3,58 души/km²

Площ: 35,762 km²

Надморска височина: 147 m

Пощ. код: 8961

Тел. код: 04526

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 07778

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Ак бунар – остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. . Село Ак бунар е преименувано на Бял кладенец през 1906 г.

Като най-ранно известно местоположение на селото се сочи обширната местност Мусабегли (Муса Бегли) – западно и южно от селския гробищен парк , намираща се на около 2 km южно от сегашното (края на 20 и началото на 21 век ) негово местоположение. Селото напуска това място в края на 17 век поради епидемия от чума и се премества на около половин километър на север в местността Юрта. Поради кърджалийските нападения през 1792 – 1816 г. селото се премества повторно – на сегашното си място.

В турско време на километър южно от днешното село имало 10 къщи, които съставлявали турската махала, която административно се числяла към Елховско , а Ак бунар, което наброявало до 120 български къщи към Новозагорско . Селото е било винаги българско. Второто си име получава от кладенеца, който се намира северно от днешното село. Неговата коруба е направена от бял каменен блок. Селската черква е строена 1834 г., а училището е отворено около Кримската война. През 1869 г. Левски идва в Сливен, където създава комитет. Желю Бояджиев бил назначен за агитатор в Новозагорска околия. Той и други агитатори идвали в Ак Бунар, вследствие на което бил създаден комитет. В местния комитет влизали Колю Ников, Димитър Желев Калчев, Дечо Димов и Господин Стоянов Мартинов. Събранията ставали в къщата на Колю Ников. За нуждите на комитета били събирани помощи и храна. Минчо Колев Ников, син на последния е Опълченец на Шипка в Освободителната война – и е записан в руските регистри.

По време на Освободителната война турците изгорили селото. След войната всички селяни, които били от други села, но заселени в Ак бунар преди тази война, не се завърнали отново и селото се заправило само с 60 къщи.

География

Село Бял кладенец се намира на около 43 km юг-югозападно от областния център град Сливен , около 25 km юг-югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 19 km източно от град Раднево . Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина , на около километър северно от северозападния ръкав на язовир Овчарица . Селото е с равнинен релеф; надморската височина в центъра му е около 158 m.

Общински път от Бял кладенец на северозапад прави връзка в село Млекарево с второкласния републикански път II-55 , който води: на север – през град Нова Загора до връзки с първокласния Подбалкански път и нататък отвъд Стара планина в близост с град Дебелец с първокласния републикански път I-5 ; на юг – през селата Новоселец и Полски Градец до връзка при град Свиленград с автомагистрала „Марица“ .

Землището на село Бял кладенец граничи със землищата на: село Еленово на север; село Прохорово на североизток; село Скалица на изток; село Овчи кладенец на югоизток; село Ковачево на югозапад; село Радецки на запад; село Новоселец на северозапад.

В землището на Бял кладенец има три язовира – „До село“, „водоем Скендера (Скендера – 230)“ и „Скендер дере“. В землището на селото попада и част от язовир Овчарица.

На 6 – 7 km юг-югозападно от Бял кладенец, край западния бряг на язовир Овчарица, е разположена ТЕЦ „Марица изток 2“ .

Личности

Добри Добрев (1926 – 2004), български партизанин , офицер, генерал-лейтенант