Загорци (Село)

Област: Сливен

Население: 389 души[1](15 март 2024 г.)12,5 души/km²

Площ: 31,237 km²

Надморска височина: 134 m

Пощ. код: 8939

Тел. код: 04527/211

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 30171

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Торлак махле (Тарлак махла), остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. , а през 1906 г. е преименувано на Загорци.

Според местно предание, жителят на село Торлак махле (Загорци) Колю Данев прави една малка постройка от плет , покрита със слама, която служи само за кръщаване . Към 1825 г. той прави постройка от плет, покрита с керемиди и с комин, в която се служи и Света Литургия . Църква е построена от устà (майстор) Петко Велчев от Трявна през 1863 г. През Освободителната война църквата е опожарена.

Училище в селото съществува от 1868 г. В началото се помещава в стари постройки. Било е първоначално; последователно от 1921 до 1924 г. към училището се открива прогимназиален курс. През 1963 г. се открива и VIII клас. Училищната сграда е строена през 1912 г., а през 1932 г. към нея е изградена пристройка. От 1962 до 1964 г. училището има общежитие и три занимални за децата от село Събрано и за част от децата на Загорци. Основното училище „Христо Ботев“ в Загорци вероятно е закрито през 1991 или 1992 г., докогато датират последните му архивни документи.

Читалище в селото е основано на 18 март 1928 г. Главен инициатор за основаването му е директорът на училището Стойчо Донев Сербезов, който става и първият председател на читалището, а през 1953 г. читалището – до тогава „Просвета“, е преименувано на неговото име. През 1975 г. е построена нова читалищна сграда.

Кредитна кооперация „Орало“ е основана през 1919 г. като кооперативно сдружение, чиято основна цел е да отпуска кредити на членовете си, да им доставя стоки и да продава земеделски произведения. От 1961 г. тя е преименувана на Потребителна кооперация „Съгласие“. През март 1961 г. кооперацията приема активите и пасивите и имуществото на Кредитна кооперация „Съгласие“ в село Събрано. През март 1945 г. към кооперацията е открит отдел „Трудово кооперативно земеделско стопанство“. По-късно отделът „ ТКЗС “ излиза от кооперацията и се обособява като отделно селскостопанско предприятие . Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията изгражда в двете села магазини за промишлени и хранителни стоки, заведения за обществено хранене и други. От март 1980 г. кооперацията е включена в Потребителна кооперация – Нова Загора.

География

Село Загорци се намира на около 41 km югозападно от областния център град Сливен , около 8 km югозападно от общинския център град Нова Загора и около 26 km източно от град Стара Загора . Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина , западно от Светиилийските възвишения . Селото е с равнинен релеф, през него тече Черковска река , десен приток на река Блатница . Надморската височина в центъра на селото е около 135 m. Климатът е преходно-континентален ; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и смолници .

На около километър южно от селото минава автомагистрала „Тракия“ , с която селото няма непосредствена пътна връзка. Връзката се осъществява по общинския път на изток през село Стоил войвода и връзка в южния край на Нова Загора с третокласния републикански път III-554 , водещ на юг след връзката си с автомагистрала „Тракия“ към село Дядово и нататък до връзки с автомагистрала „Марица“ и първокласния републикански път I-8 . Общинският път на запад от Загорци води към селата Събрано , Бенковски , Хан Аспарухово и други.

Землището на село Загорци граничи със землищата на: село Стоил войвода на север; село Дядово на изток; село Богданово на югоизток; село Любенец на юг; село Събрано на запад; село Братя Кунчеви на северозапад; село Караново на северозапад.

В землището на Загорци югоизточно от селото, отвъд магистралата, има микроязовир на Черковска река (поземлен имот с кадастрален идентификатор 30171.69.406).

Събития

Празникът на селото е на „ Свети Дух “ – 51 дни след Великден , в деня след Петдесетница .

Личности

Димитър Калъчлията , роден в Торлак махле (Загорци) – български хайдутин и войвода . Иван Тодоров , роден в Загорци през 1920 г. – български политик, герой на социалистическия труд .