Кипилово (Село)

Област: Сливен

Население: 427 души[1](15 март 2024 г.)5,11 души/km²

Площ: 83,573 km²

Надморска височина: 424 m

Пощ. код: 8998

Тел. код: 04583

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 36854

История

Кипилово е в България от 1878 г., след Освобождението . При преброяването на населението през 1881 г. Кипилово е отбелязвано като „градец“, а населението му наброява 2966 души.

Килийно училище в Кипилово има от 1840 г. с пръв учител абаджията Кръстю Христов от село Беброво . През 1865 г. учителят Матей Николов от град Елена превръща училището в светско, въвеждайки обучение по смятане и други науки. През 1882/1883 г. започва строеж на нова сграда, в която обучението се води в отделни класове. През 1920 г. е разкрит първи прогимназиален клас. През периода 1939 – 1946 г. се построява нова училищна сграда. От учебната 1960/1961 г. към училището е открит VIII клас.

Читалището в Кипилово е основано през 1909 г. с име „Наука“. С основаването на читалището е изграден и театрален колектив, чиято първа поставена пиеса е „ Многострадална Геновева “. Към 1978 г. е построен нов читалищен дом. От 1982 г. читалището носи името „ Анастас Кипиловски “.

Населението на Кипилово се препитава главно от експлоатация на горите и във връзка с това през 1935 г. в селото е създадено общинско ревирно лесничейство като служба за рационално стопанисване и експлоатация на горите. От 1941 г. в резултат на създалата се военновременна обстановка в страната, лесничейството ограничава дейността си изключително върху дърводобива, вследствие възложените големи държавни доставки на дървен материал. Това обстоятелство довежда и промяна в наименованието на лесничейството, което в началото на 1943 г. е преименувано в Общинско горско стопанство. По-късно стопанството се преименува в Кипиловско ревирно лесничейство с много обширен район на стопанисваните гори, като контролира и лова и риболова в района. От 1948 г. лесничейство се преобразува в Държавно горско стопанство. От 1999 г. стопанството е преструктурирано в Държавно лесничейство – Кипилово и „Сайганица“ ЕАД – Кипилово . От 2005 г. лесничейството е влято в Държавната дивечовъдна станция „Котел“.

На 7 декември 2006 към Кипилово е присъединено обезлюденото село Птичари.

География

Село Кипилово се намира на около 54 km север-северозападно от областния център Сливен , около 17 km западно от общинския център Котел и около 29 km източно от град Елена . Разположено е в северните разклонения на Котленска планина , Източна Стара планина . През селото текат реките Боаз дере и Кючук дере от поречието на Стара река , които се сливат в северния край на Кипилово. На запад тече река Сайганица, водеща началото си от карстов извор в местността Сайганица, която се слива с двете реки близо до селото. Районът е карстов – има 18 пещери и карстови извори.

Климатът е умереноконтинентален ; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и планосоли .

Надморската височина в центъра на селото е около 430 m.

През Кипилово минава третокласният републикански път III-484 , който на изток води до връзка северно от град Котел с второкласния републикански път II-48 , а на запад – след дясно отклонение на север към село Боринци , до връзка с второкласния републикански път II-53 и по него на север към село Майско , а на юг към село Стара река .

Землището на село Кипилово граничи със землищата на: село Боринци на север; село Стрелци на североизток; град Котел на изток; село Нейково на югоизток; село Раково на юг; село Стара река на югозапад; село Зайчари на северозапад.

Населението на село Кипилово, наброявало 1405 души при преброяването към 1934 г. и 1660 към 1956 г., намалява до 422 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 569 лица, за 511 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 33 – към „ турска “, за 7 – към „ ромска “ и за 18 – „не отговорили“.

Събития

Празник на селото е Илинден (по стар стил – 2 август). Празничните дати за селото се определят няколко месеца предварително, като се избират съботата и неделята по-близки до 2 август.

Празнуват се и:

Бабинден – ежегодно; Лазаровден ; Седмица на гората – в местността „Сайганица“, където има обособен горски кът.

Друго

Дърводобивът е основа на поминъка в селото. Дървеният материал се изнася предимно за Гърция.

Река Сайганица до извора ѝ е отклонена с цел създаване на рибарник.

Слабо е развито животновъдството – предимно малки стада от кози, овце и крави.