Любенец (Село)
Област: Сливен
Население: 371 души[1](15 март 2024 г.)14,6 души/km²
Площ: 25,377 km²
Надморска височина: 129 m
Пощ. код: 8949
Тел. код: 04528
МПС код: СН
ЕКАТТЕ: 44505
История
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Старо Гюнелии – остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Старо Гюнелии е преименувано на Любенец през 1906 г.
Училището в село Старо Гюнелии (Любенец) съществува – според предание, от 1860 г. като килийно училище . Учениците, малко на брой момчета, се обучават от един учител в частна къща. През 1882 г. е построена първата училищна сграда с две класни стаи и канцелария за учителите, която служи и за съхраняване на помагалата. Липсва документално потвърждение за съществуване на училище преди 1882 г. От основаването му през 1882 г. до 1905 г. училището се нарича Старо Гюнелийско основно народно училище . До 1922 г. училището е първоначално. През учебната 1922/1923 г. е открит първи прогимназиален клас, който се запазва до 1925 г. През 1932/1933 г. е открит отново първи прогимназиален клас, а през следващата 1933/1934 г. и II прогимназиален клас. През 1938/1939г. е открит и III прогимназиален клас, с което училището става действително основно. През 1932 г. е построена нова училищна сграда и от учебната 1932/1933 г. учебните занятия се провеждат в нея. Училището носи наименованието Народно основно училище от 1905 г., от 1938 г. се нарича Народно основно училище „Княз Симеон Търновски“, а от 1945 г. – Народно основно училище „Христо Ботев“.
Църквата „Свети Иван Рилски“ в Старо Гюнелии (Любенец) е построена през 1894 г. в центъра на селото.
Читалище „Пробуда“ е основано на 24 ноември 1929 г. по инициатива на Ненко Чернев, главен учител и Йордан Петров Ганев, обущар, от около 40 членове-основатели. На близката Коледа част от основателите на читалището чрез коледуване събират около 500 лева, с които закупуват около 40 книги и така се поставя началото на библиотеката при читалището. През 1930 г. читалището е оземлено с 3 ha земя, която отдава под наем. Една част от средствата от наема, от членския внос и от средства от дарения се заделя за библиотеката, а с останалата част се поставя началото на фонд „Постройка на читалищен дом“. Читалищният дом е построен през 1963 г., а до тогава читалището се помещава в една от стаите на училищния театрален салон на новопостроеното училище. През 1932 г. читалището започва театрална самодейност. Първата представена пиеса – на 1 октомври 1932 г. – е „Наймичка“ („наемна прислужница“ на украински език ), драма от украинския писател Иван Карпенко-Карий. Театралната дейност продължава до 1969 г., като са представени над 80 пиеси в селото и в други населени места. Значителна е хоровата самодейност, която започва през 1951 г. След 1995 г. основна дейност на читалището е хоровата самодейност и честванията на бележити дати и традиционни празници.
Кредитна кооперация „Надежда“ е основана през 1928 г.; според началните дати на архивната ѝ документация действа от 1934 г. Кооперацията е отпускала заеми на своите членове, организирала е продажба на стоки и изкупуване на селскостопански произведения. След 9 септември 1944 г. тя разширява дейността си – насочва усилия в търговската дейност, като открива магазини за хранителни и промишлени стоки и заведения за обществено хранене, изкупува селскостопански произведения и доставя на населението необходимите стоки от първа необходимост. Кооперацията прекратява своята дейност на 1 февруари 1960 г., като цялото ѝ имущество, активи и пасиви преминават към Потребителна кооперация „Защита“ – село Любенова махала .
География
Село Любенец се намира на около 29 km югозападно от областния център град Сливен , около 14 km юг-югозападно от общинския център град Нова Загора и около 26 km изток-югоизточно от град Стара Загора . Разположено е върху равнинен терен в източната част на Горнотракийската низина , в долината на река Блатница , край десния (западния) бряг на реката. Надморската височина в центъра при сградата на кметството е около 122 m.
Климатът е преходно-континентален ; почвите в землището на селото са преобладаващо смолници и засолени наносни .
Любенец има връзка чрез кратък общински път на юг със съседното село Любенова махала , разположено отвъд река Блатница, и с минаващия през него третокласен републикански път III-554 , който на север води през селата Богданово и Дядово и връзка на две нива с автомагистрала Тракия към град Нова Загора, а на юг през градовете Раднево , Гълъбово и Симеоновград към връзка с автомагистрала Марица . Любенец има чрез общински път на изток и втора връзка с републиканския път III-554.
Източно от Любенец минава железопътната линия Симеоновград – Нова Загора , на която има в западния край на Любенова махала спирка , обслужваща и двете села.
Землището на село Любенец граничи със землищата на: село Загорци на север; село Богданово на североизток; село Любенова махала на изток и юг; село Даскал-Атанасово на югозапад; село Бенковски на запад; село Събрано на северозапад.
На протичащия през Любенец в посока север – юг малък десен приток (Селска река, Нашенска река) на река Блатница има северно от селото рибарник (поземлен имот с кадастрален идентификатор 44505.5.132 – по данни към 2023 г.).
Населението на село Любенец, наброявало 1285 души при преброяването към 1934 г. и 1348 към 1946 г., намалява до 286 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 465 лица, за 431 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 23 – към „ турска “, за 8 – към „ ромска “ и за 2 – „не отговорили“, а за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.
Събития
Ежегодният събор на селото е на 1 ноември.