Медвен (Село)
Област: Сливен
Население: 151 души[1](15 март 2024 г.)1,92 души/km²
Площ: 79,224 km²
Надморска височина: 421 m
Пощ. код: 8987
Тел. код: 04582
МПС код: СН
ЕКАТТЕ: 47528
История
В местностите Еркесията и Калето са регистрирани от Карел Шкорпил развалини от антична крепост и вал (впоследствие заличен). Източно от Медвен е имало късносредновековно селище, известно с името Новачка , разрушено по време на черкезките нашествия. Село Медвен е основано след завоюването на България от османските турци , около 1525 г., от преселници от съществувалото на 4 km югоизточно село Бутово. Поминъкът на населението е свързан с дърводобив и овчарство, отглеждане на буби и пчели , тъкане на аби и шаяци . Селото е прочуто с изработваните дървени станове и бъчви. През 1821 г. е учредено сдружение на медвенските еснафи . В Медвен се разпространяват старопечатни книги – два оригинални преписа от преводи на Софроний Врачански , и други. През 1808 г. е открито килийно училище към абаджийската работилница на Вълко Мустаков, по-късно – към църквата. От 1831 г. има светско училище. През 40-те години на 19 век в обучението е използван „ Рибният буквар " от Петър Берон . По инициатива на учителя Г. Бъчваров е въведена взаимоучителната метода . В Медвен преподават учителите Стойно Ганев, Ст. Въжаров, Н. Станчев, Н. Далакчиев (чичо на Захари Стоянов ). В построената през 1852 г. църква „Света Марина" службата се води на български език. Медвенци обявяват бойкот (1859 г.) на шуменския гръцки владика и по време на църковна служба демонстративно напускат храма. През 1876 г. жителите се подготвят за въстание, но Медвен не въстава поради закъснялото включване на Сливенския революционен окръг в Априлското въстание .
По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. башибозук напада (16 януари 1878 г.) селото, опожарява го и избива 53 души. След войната по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г.
От 1929 г. дотогавашното начално училище в селото става основно училище „Захари Стоянов“. Училището действа до 1996 г., когато е закрито. След закриването сградата на училището е претърпяла пожар.
Църквата в познатия ѝ вид датира от 1882 г., когато е била построена на основите на старата (1852 г.) църква. В нея се е служило неосветена до 1892 г., като освещаването ѝ е извършено на 13 септември 1892 г. от тогавашния Сливенски митрополит Гервасий . Преди да бъде построена църквата е имало параклис , датиращ от 1837 г., обслужван от време на време от градецки свещеници. На 16 януари 1878 г. църквата е изгорена от турците, като е изгоряло всичко вътре, само храмовата икона „ Света Великомъченица Марина “ остава незасегната.
Читалището в Медвен е основано на 1 януари 1882 г. Като негови основатели се сочат учителите Ненчо Милков Далакчиев от Медвен, Добри Д. Стойнов от Сливен, Неделя Стамова Гандева от Жеравна и по-будни жители на селото. Читалището първоначално се настанява в сградата на училището, която на 8 декември 1884 г. изгаря, а заедно с нея – и читалищното имущество. По-късно читалищни дейци приемат нов устав и избират ново ръководство. Освен своята главна цел – просветата, читалището играе ролята на кредитен институт. Според член 13 от устава, на касиера се дава право да дава в заем пари от читалищния капитал с лихва 1,5%. Читалището се издържа изключително от членски внос, доброволни вноски и дарения. Най-големи заслуги за даренията има генерал Петър Лолов . Читалището подпомага също бедни ученици. През 1939 г. е открита новопостроена сграда на читалището. От основаването му до 1930 г. читалището се нарича „Извор“, от 1930 до 1944 г. носи името „Генерал Лолов“, а след 9 септември 1944 г. отново приема името „Извор“.
География
Село Медвен се намира на около 27 km североизточно от областния център град Сливен , около 11 km югоизточно от общинския център град Котел и около 40 km северозападно от град Карнобат . Разположено е в южните разклонения на Котленска планина , Източна Стара планина , предимно край десния (южния) бряг на Медвенска река , ляв приток на река Луда Камчия . Северозападно от Медвен реката се врязва във варовити скали и след каскада от няколко водопада с височина до 8 m образува на около километър от селото водопада Синия вир . Районът е карстов с много пещери.
Климатът е преходно-континентален , почвите са ерозирани светли и лесивирани. . Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 436 m.
През Медвен минава третокласният републикански път III-7006 , водещ на юг до връзка при село Градец с второкласния републикански път II-48 , а на изток през село Садово – до връзка с първокласния републикански път I-7 .
Землището на село Медвен граничи със землищата на: град Котел на запад и северозапад; село Ябланово на север; село Крайгорци на север; град Върбица на север; село Садово на изток; село Дъбовица на югоизток; село Градец на юг; село Катунище на югозапад.
Населението на село Медвен, наброявало 1011 души при преброяването към 1934 г. и 962 към 1965 г., намалява до 165 (по служебен документ на НСИ от 2021.12.31) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 212 лица, за 139 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 57 – „не се самоопределят“ и за 8 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ турска “ и към „други“ не са посочени данните.
Събития
Събор (сбор) – всяка последна събота на юли от всички краища на България, а често и от чужбина, се събират хора от всякакви възрасти и социални прослойки, обединени от общия медвенски корен. Медвенският сбор се провежда в края на юли заради честването на света великомъченица Марина (29 юли по стар стил ).
Медвенският сбор преминава с курбан , печено агнешко и ярешко, люта медвенска сливова ракия, много песни от всеки двор и всяка къща, а до късно вечерта – с традиционни местни хора на селския мегдан.
Личности
Васил Богалев-Медвенец, строителен инженер, водоснабдил селото с питейна вода Стоян Бъчваров , актьор, сред пионерите на българския национален театър; паметна плоча е поставена на мястото, където е бил родният му дом в самия център Атанас Въжаров (п. 1917), бивш кмет на Бургас Васил Георгиев Въжаров (1927 – 2005), дългогодишен кмет на селото, свързал двете махали с асфалтиран път генерал-майор Петър Лолов (1864 – 1925), български военен деец Захари Стоянов , родната му къща е запазена в първоначалния си автентичен стил и устроена като музей Георги Божков (23/5.04.1874 - неизв.), един от българските студенти на основателя на структурализма Фердинанд дьо Сосюр (1857 – 1913) (Веселинов, Д. Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр. София, Сиела, 2008, с. 112 – 120).
Друго
През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Медвен , където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“ На Медвен е наречена улица в квартал „ Княжево “ в София ( Карта ).