Оризари (Село)

Област: Сливен

Население: 640 души[1](15 март 2024 г.)27,2 души/km²

Площ: 23,536 km²

Надморска височина: 285 m

Пощ. код: 8893

Тел. код: 0454

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 53847

История

Някои историци твърдят, че с. Оризари е възникнало през средата на XVI век като турско селище, в местността Блягорница.

През 1840 г. жителите се местят на сегашното му място, бягайки от развъдилите се там отровни змии.

Старото име на Оризари е Чалтъкчий от турската дума „чалтък“, означаваща „клетка“, място за отглеждане на ориз. Съществуват две версии за произхода на името на селото. Едната се обяснява с придошлите от Анадола турци – оризопроизводители, а другата визира местността „Кабата“, западно от селото, където е имало оризище.

По време на Руско-турската война селото е запалено от четата на Симеон Стойков за отмъщение срещу убийството на над 60 жътварки от бягащи турци.

Долната, наречена още Суха махала, се заселва около и след Освобождението с идването на хора от околните села – Твърдица, Козарево , Конаре , други балкански махали. Много от тях се настаняват в опразнените турски къщи.

Шестнадесет рода са живели в Оризари: Хърлевци, Аяни, Михалевци, Маневци, Пачелии, Драндари, Бобековци, Кичии, Желязковци, Орешкови, Райкови, Аладжии, Благовци, Атларци, Топали и Шошоли.

След Освобождението селото е преименувано на Оризари.

През 1880 г. се изгражда сламена колиба за училище. Първи даскал е Стефан Стоев от Козарево. През 1883 г. се прави специална сграда за училището. През 1930 г. в него учат 110 ученика. Нараства нуждата от ново училище и на 16 септември 1937 г. е открита новата сграда.

През 1949 г. започва строителството на микроязовир „Оризари“. През 1954 г. микроязовирът е завършен и пуснат в експлоатация.

На 22 март 1951 г. е основано ТКЗС , с председател Станьо Георгиев. През 1956 г. се провежда масовизация на ТКЗС.

През 1959 г. е открита здравна служба.

Цялата водопроводна мрежа е изградена с доброволния труд на населението.

География

Оризари се намира на първокласния подбалкански път София – Бургас , разположено е в подножието на Стара планина и Средна гора, в близост до язовир Жребчево , на 18 км северно от Нова Загора и 6 км югоизточно от Твърдица .

Оризари заема площ от 43 хектара. Землището на с. Оризари е от 27 943 дка, от които 23 415 – селскостопански фонд и 4526 дка – горски фонд.

През селото минават двете реки Блягорница и Оризарска . Климатът е преходноконтинентален. Преобладаващият тип почви е канелени горски . Валежите са разпределени неравномерно през годината.

Събития

Празникът на село Оризари е на Великден . Всяко лято в с. Оризари се провеждат събори на феновете на двата най-големи футболни отбора в България – „ Левски “ и ЦСКА . Празникът на Левски се провежда в последната събота на юли и на него по традиция присъстват и представители на националния фен клуб – София. „Армейците“ празнуват в първата събота на август.

Личности

Иван Петров Дойчо Марков Иван Желязков Атанас Желев Минчев Иван Дяков Тодор Желев Георги Петков Минчо Костов Делииванов Петър Иванов Петров Стоян Стоев Орешков Кою Димов Иванов Пенчо Марков Димитров Тодор Иванов Недев Димитър Марков Денков Иван Марков Иванов Герган Михайлов Янков Йордан Тодоров Василев Пенчо Стоянов Пенчев (1989 – 1999) Иван Христанов Йорданов (1999 – 2003) Райна Вълчинкова (2003 – 2011) Петко Енчев Петков (2011 – понастоящем)