Пет могили (Село)
Област: Сливен
Население: 398 души[1](15 март 2024 г.)8,92 души/km²
Площ: 44,633 km²
Надморска височина: 140 m
Пощ. код: 8953
Тел. код: 04564
МПС код: СН
ЕКАТТЕ: 56068
История
Сведения за селото под името Дере има в османотурски документи от 1582 г. и 1671 г. Към 1885 г. селото е имало две части: на изток от реката – Беш тепе (Beş tepe – от турски език „Пет хълма“, „Пет могили“); на запад от реката – Дере кьой.
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. село Беш тепе остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. . преименувано е на Пет могили през 1906 г., а след 1892 г. към него е слята и махалата Дере кьой.
При османското владичество в Беш тепе са живеели само българи, а в Дере кьой – турци и татари . Дере кьой е било с автономен статут, тъй като е било подарено на чорбаджията Хаджи Хасан лично от султана на Османската империя .
Църква в селото – според спомените, събрани от свещеник Стоян Динев Златев – съществува от 1860 г., осветена от Великотърновския митрополит Климент . През 1893 – 1895 г. жителите на селото построяват нов храм, осветен от Старозагорския митрополит Методий Кусевич .
Училище в Беш тепе (Пет могили) съществува от 1880 г. За училищна сграда първоначално служи обществена постройка в църковния двор, която по-късно е опожарена. През 1911 г. е построена първата сграда за училище, което е наименувано Народно първоначално училище „Кирил и Методий“. От 1921 г. се открива първи прогимназиален клас, а през следващите години последователно се откриват втори и трети класове и се развива пълна прогимназия под името Народна смесена прогимназия „Христо Ботев“. Впоследствие училището е преименувано на Народно основно училище „Кирил и Методий“. През 1937 г. е построена нова училищна сграда. През 1961 г. училището въвежда полуинтернатно обучение. През 1995 г. поради голямото намаляване на броя на децата, от основно училището става начално, а през юни 2000 г. то е закрито.
Читалище в селото е основано през 1926 г. от група учители и по-будни младежи и е наречено „Светлина“, а от 1956 г. носи името „Никола Йонков Вапцаров“. Към 2023 г. при читалището има вокална група за автентичен фолклор.
Кредитна кооперация „Земеделец“ в село Пет могили е учредена на 25 декември 1919 г. по инициатива на Българска земеделска банка – клон Нова Загора. Дейността на кооперацията включва отпускане на краткосрочни заеми на достъпни лихви за снабдяване членовете на кооперацията със семена, дребен земеделски инвентар, работен и продуктивен добитък, направа на жилища за живеене и помещения за добитък и храни. Постепенно са привлечени за членове повече земеделски стопани, увеличава се дяловият капитал, разширява се дейността, като се открива потребителен магазин. След 9 септември 1944 г. значително се увеличава броят на членовете и на кооперацията се възлага изкупуването на селскостопански произведения. През 1949 г. тя се преименува на Всестранна кооперация „Земеделец“, по-късно през 1953 г. – на Потребителна кооперация „Земеделец“. През месец декември 1960 г. става уедряване на кооперациите и в нея се вливат кооперациите от селата Новоселец и Радецки .
Селото е електрифицирано през 1950 г.
География
Село Пет могили се намира на около 47 km юг-югозападно от областния център град Сливен , около 21 km южно от общинския център град Нова Загора и около 10 km изток-североизточно от град Раднево . Разположено е в източната част на Старозагорското поле на Горнотракийската низина . Надморската височина в центъра му при сградата на кметството е около 146 m.
Климатът е преходно-континентален ; почвите в землището на селото са преобладаващо наносни и силно излужени смолници.
През селото минава второкласният републикански път II-57 , който води: на изток до село Новоселец и връзка в него с второкласния републикански път II-55 ; на запад през град Раднево към град Стара Загора. Общински път свързва Пет могили на север със село Млекарево .
Землището на село Пет могили граничи със землищата на: село Любенова махала на северозапад; село Млекарево на север; село Новоселец на изток; село Гледачево на юг; град Раднево на запад.
През селото протича малката Селска река, която води началото си източно от село Млекарево и е десен приток на река Овчарица .
В землището на Пет могили има 6 микроязовира .
Населението на село Пет могили, наброявало 1845 души при преброяването към 1934 г. и 2013 към 1956 г., намалява до 1078 към 1992 г. и 444 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 603 лица, за 539 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 58 – към „ ромска “ и за 4 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ турска “, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.
Личности
Вълчо Славов (1869 – 1939), български офицер и революционер от ВМОРО Начо Иванов (1904 – 1944) – български партизанин Йоаникий Сливенски (1939 – 2024) – Сливенски митрополит Динка Русева (1948 – 2018) – народна певица
Друго
В селото има празник на житното плодородие.