Българско знаме

Прохорово (Село)

Област: Сливен

Население: 92 души[1](15 март 2024 г.)4,23 души/km²

Площ: 21,932 km²

Надморска височина: 174 m

Пощ. код: 8944

Тел. код: 04526

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 58726

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Кара кюрт, остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. , а през 1934 г. е преименувано на Прохорово.

Училище има в село Кара кюрт (Прохорово) от 1878 г. До 1923 г. то се помещава в стара сграда. До 1948 г. училището е начално, а през 1948 г. се открива непълен прогимназиалин курс. Училището е закрито през 1964 г., като функционира още няколко години, придадено към училището в село Еленово.

Читалище „Кирил и Методий“ в село Кара кюрт (Прохорово) е основано през 1927 г.

География

Село Прохорово се намира на около 37 km юг-югозападно от областния център град Сливен , около 22 km югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 23 km изток-североизточно от град Раднево . Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина , югозападно от Светиилийските възвишения . Релефът на терена в Прохорово е равнинен, надморската височина в центъра на селото е около 170 m. Климатът е преходно-континентален .

През Прохорово протича в посока от север на юг река Овчарица (най-голям приток на река Ракитница ). Овчарица приема в селото левия си приток Бабушинска (Бубушинска) река.

Минаващият през селото общински път води на северозапад до връзка преди село Еленово с третокласния републикански път III-5503 , а на североизток – до връзка с третокласния републикански път III-6601 .

Землището на село Прохорово граничи със землищата на: село Златари на север; село Бояджик на североизток (граничен участък около 200 m); село Межда на изток; село Скалица на юг; село Бял кладенец на югозапад; село Еленово на запад.

В землището на село Прохорово има 3 микроязовира.

Населението на село Прохорово, наброявало 845 души при преброяването към 1934 г. и 894 към 1946 г., постепенно намалява до 107 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 161 лица, за 136 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 23 – към „ ромска “ и за 2 – „не отговорили“.

Събития

Празникът на селото е на 3 юни.