Пъдарево (Село)

Област: Сливен

Население: 551 души[1](15 март 2024 г.)25,7 души/km²

Площ: 21,454 km²

Надморска височина: 221 m

Пощ. код: 8884

Тел. код: 04515

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 58966

История

В района на Пъдарево има останки от праисторическо селище ( селищна могила ) и тракийски могилен некропол . Селото се споменава в османотурски регистри от 1472 г., 1488 г. и 1628 г. под имената Курджи , Чок Татар , Коруджи .

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) , по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия , присъединено е към България след Съединението 1885 г.

През 1934 г. дотогавашното село Куруджѝево е преименувано на Пъдарево.

Според предания, първите жители на селото са били коруджии (пазачи) на нивите и горите на турски бей, откъдето идва и наименованието му. Първите заселници на Куруджиево са турци. След Руско-турската война от 1877 – 1878 г. турците го напускат, а на тяхно място идват преселници българи, първоначално от селата Седларево и Каябаш ( Скала ), а после и от други места в района. Селото се разраства и придобива български облик.

Училище в селото е открито през 1879 г., помещава се в частни къщи и пръв учител е Христо Костадинов. До 1921 г. училището е начално. Впоследствие с последователно добавяне на класове – неколкократно закривани поради възникнали трудности и отново откривани, към учебната 1942/1943 г. е създадена и пълна прогимназия. Нова училищна сграда е направена през 1938 г. От учебната 1960/1961 г. училището е осмокласно.

Читалище „Пробуда“ е основано на 19 януари 1928 г. През 1966 г. е построена читалищна сграда с театрален салон с 300 места, гримьорна, салон за забави и библиотека с читалня.

Селото е известно с богатата си художествена самодейност и великолепните национални облекла. Създаденият през 1949 г. танцов ансамбъл „Вито хоро“ дълги години успешно се представя на републикански и международни (град Калоча в Унгария и град Закопане в Полша) фолклорни фестивали.

С цел да бъде запазено богатото художествено наследство от носии и тъкани на местния край, през 1975 г. е открит Етнографски музеен комплекс, състоящ се от битова къща, хамбар, пещник, стопански двор и градина с лозе, датиращи от 18 век . Музеят престава да съществува след реституцията вследствие настъпилите през 1989 г. в страната политически промени.

От 1956 г. към читалището е създаден кукерски състав – единственият запазен в община Котел. Съставът представя традициите от селото на фестивали в страната и чужбина: Полша, Украйна, Литва, Латвия и други. Всяка година след празника „ Трифон Зарезан “ в Пъдарево се провеждат кукерски игри . Ритуалът се играе за здраве и плодородие.

География

Село Пъдарево се намира на около 28 km изток-североизточно от областния център град Сливен , около 26 km югоизточно от общинския център град Котел и около 27 km запад-северозападно от град Карнобат . Разположено е в северното подножие на Терзийски баир , Източна Стара планина , в западния край на Карнобатска котловина , на около километър южно от река Мочурица . Климатът е преходно-континентален ; почвите в землището са преобладаващо лесивирани пясъчни и наносни . Надморската височина в центъра на селото е около 220 m, а преобладаващият наклон на терена е на северозапад към реката.

През Пъдарево минава третокласният републикански път III-7306 , който на североизток води през селата Чубра и Славянци към град Сунгурларе , а на югозапад – до връзка с първокласния Републикански път I-7 и по него на юг – до пътния възел Петолъчката и първокласния Подбалкански път . Общински път от Пъдарево на запад го свързва със съседното село Мокрен и в него – с път I-7.

Землището на село Пъдарево граничи със землищата на: село Мокрен на запад и север; село Чубра на север и изток; село Грозден на изток; село Терзийско на изток; град Стралджа на юг.

В землището на Пъдарево има два микроязовира.

Населението на село Пъдарево, наброявало 1098 души при преброяването към 1934 г. и 1331 към 1956 г., намалява до 791 към 1992 г. и 532 (по Служебен документ на Националния статистически институт от 2022.12.31) към 2022 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 583 лица, за 314 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 259 – към „ ромска “, за 5 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ турска “ и „не се самоопределят“ не са посочени данните.

Събития

Ден на лозаря „Трифон Зарезан“ – 14 февруари Кукерски игри – последната седмица на мес. февруари

Личности

Стоян Андреев (1934 – 2017), български професор и генерал Димитър Димитров (р. 1952), историк, възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, дългогодишен директор на V СОУ „П.К.Яворов“, гр. Сливен