Седларево (Село)

Област: Сливен

Население: 37 души[1](15 март 2024 г.)2,23 души/km²

Площ: 16,662 km²

Надморска височина: 455 m

Пощ. код: 8994

Тел. код: 04515

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 65958

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) , по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия , присъединено е към България след Съединението 1885 г.

При преброяването на населението на Княжество България през 1893 г. (първо след връщането на селото в България) селото е посочено с име Селдарево . Не е намерена информация кога и как Селдарево е преименувано на Седларево, с което име селото е посочено при преброяването през 1900 г.

Не е известно кога е създадено Седларево, но от исторически паметници край него, летописната книга на училището и разкази на възрастни хора се разбира, че е старо селище. Възниква южно от крепостта „Градището“. В далечното минало селото е било голямо. Жителите му разработват медното находище между Седларево и Горно Александрово и както се казва в поверието създават 70 казанджийници/бакърджийници. Според предание селото се създава след голямото изселване на Сливенско в Русия през 1830 г. При това изселване с. Матей изчезва (това е местност, която се намира западно от Седларево и северно от село Глушник; през епохата на турското робство в тази местност е имало село с името Матей). Една част от населението му емигрира в Русия с армията на Дибич Задбалкански, а друга се заселва в селата на Сливенско – Тополчане, Калояново, Глушник, Жельо Войвода, Седларево, Ичера. Стари хора твърдят, че Седларево е основано от около 15 семейства на село Матей, заселили се в Сливенско предвождани от възрастна жена, известна с името баба Куна.

През Средновековието край селото е построен манастирът „Св. Филип“ и църква в двора му. През епохата на турското робство манастирът и църквата са изгорени.

През епохата на турското робство Седларево не е било войнишко село. Не е известно от селото да е имало хайдути и войводи на хайдушки дружини. Северозападно от селото е хайдушкото сборище „Рамадана“. Западно и източно от Седларево стават важни хайдушки сражения с турски потери. Поддържани са връзки с четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Трифон войвода. Укривани са хайдути, подкрепяни са с храна и дрехи.

В „Моето пътуване до Стара планина“ Панайот Хитов казва: „Най-ближните села, които се намираха до нашето зимовище бяха Каваклие (дн. Тополчане), Калаяново (Калояново) и Глушник. На север под планината Гребенец се намира Седларево. Ние си бяхме направили колиба на онова място, което е нарича Рамадана. Това място е непроходимо.“ В книгата Хитов споменава за сражение на четата на Трифон войвода и знаменосеца му Добри с турска потеря между Седларево и Горно Александрово.

След Освобождението около 1884 – 1885 г. неизвестен автор прави описание на селата в тогавашната Котелска околия в това число и на село Седларево:

„Село Седларево се намира на юг 6 1/2 часа път от Котел. То се състои от 15 къщи, 9 семейства 43 жители, от които 21 мъже и 22 жени, православни българи. Имат само едно училище, съградено на 1883 г. с 2 стаи, което твърде добре отговаря на хигиеническо отношение, то се посещава от 9 ученика и 1 учител, който твърде добре отговаря на обязаностите си; всичките деца на задължително обучение са 25.

Жителите на това село се занимават със земеделие и скотовъдство, работна земя имат 193 увтара, която произвежда 640 кила храна; едър добитък имат 146 глави и дребен – 1453 глави. Променение в годината стават по една сватба, 7 родени и 3 мъртви. В това село се е забелязало, че владее най-чудната красота на женския пол.“

География

Село Седларево се намира на около 21 km източно от областния център град Сливен , около 25 km юг-югоизточно от общинския център град Котел и около 33 km западно от град Карнобат . Разположено е в Източна Стара планина , в източната част на нейния дял Гребенец , в малката долина на река Седларска – десен приток на река Мараш . Наклонът на терена в селото е предимно на изток-югоизток, а надморската височина в центъра е около 445 m.

През Седларево минава общински път, водещ на юг до връзка с първокласния Подбалкански път , а на изток – до връзка с първокласния Републикански път I-7 . Двата републикански пътя се пресичат на 8 – 9 km югоизточно от селото в пътния възел Петолъчката .

С геоложката структура и морфоложкото развитие са свързани медните залежи между Седларево и Горно Александрово. Днес те не се експлоатират, но легенда разказва, че в старо време в Седларево е имало 70 бакърджийници, които използват тези залежи за медна суровина.

По билото на Гребенец, което минава северно от Седларево средните януарски температури са отрицателни, а в селото около 0° C. Средната юлска температура е между 17 – 23° C. Годишните валежи са между 620 и 750 – 800 mm. Климатът е умерено-континентален със средиземноморско влияние. Зимата е мека и кратка, а лятото прохладно.

Преобладават северозападните ветрове, но духат често и от североизток. Характерният за Сливенско силен вятър „Бора“ духа и в Седларево. Спуска се с твърде голяма сила по южния склон на Гребенец. Както в Сливенско, така и тук по покривите над керемидите са поставени камъни и циментови диреци (стълбчета).

Селският дол се подхранва от три постоянно течащи чешми с чучури – чешмата сред селото, Баба Куна в източния край и чешмата срещу двора на Иван Тодоров. Извън селото има още няколко чешми – в местностите „Караиваница“, „Беленица“, по шосето за с. Трапоклово и други. Северно от билото на Гребенец валежната и изворна вода отива в р. Мараш, а южно от билото – в селския дол и оттам чрез река Седларска в река Мараш.

В землището на Седларево преобладават канелено-горските почви. При торене и добра обработка те са подходящи за отглеждането на житни и фуражни култури, за лозя и овощни насаждения.

Северно от билото планинските склонове на Гребенец са обрасли с хубави дъбови гори, прошарени с изкуствени иглолистни насаждения – мише, цер, клен, воден габър, бор, ела, смърч и др. По южните склонове преобладава келевият габър.

По билото и склоновете на планината Гребенец има хубави пасища. Те спомагат за развитие на скотовъдството – най-вече на овцевъдството, на козевъдството, черната източнобалканска свиня. Голямо богатство са билките – мащерка, жълт и червен кантарион, бял равнец, лайка, мента, татул, тетра и др.

Диворастящите плодни дървета са друго природно богатство – диви круши, киселици, шипки, глог, дренки, лешници. Разнообразни са гъбите: печурки, манатарки, пачи крак и други.

Седларевските гори са богати и на дивеч. Те се обитават от сърни, елени, диви свине. От хищните се срещат лисици, чакали, рис, пор и др. Вълците, които в миналото са голяма напаст за домашните животни са изчезнали. В храстите, нивите и лозята се крият зайци, яребици, пъдпъдъци. Дивечът е обект на ловуване от ловните дружини на Сливен, Трапоклово, Пъдарево, Мокрен и селата южно от Гребенец планина.