Сокол (Село)
Област: Сливен
Население: 146 души[1](15 март 2024 г.)8,94 души/km²
Площ: 16,35 km²
Надморска височина: 225 m
Пощ. код: 8945
Тел. код: 04526
МПС код: СН
ЕКАТТЕ: 67831
История
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Ердуванлии, остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. , а през 1906 г. е преименувано на Сокол.
Към Освобождението в селото има 30 турски къщи с 210 жители и 4 български къщи с 24 жители.
При преброяването на населението през 1893 г. в селото има 45 сгради с 269 жители.
Училището в село Сокол е открито – според данни в запазени документи, през 1912 г. В началото се е помещавало в стара постройка, а по-късно (вероятно през 1926 г.) със средства от общината се изгражда нова училищна сграда. От 1912 до 1944 г. училището е основно, от 1944 до 1965 г. – начално и винаги носи името на Васил Левски . Училището прекратява дейността си през 1965 г., като преминава към Народно основно училище – село Еленово .
Читалище „Искра“ е основано на 19 декември 1931 г. и ползва помещение в училищната сграда. На собствена издръжка работи до 1952 г.; доходите му идват предимно от развиваната при доста примитивни условия театрална самодейност и служат за закупуване на книги за читалищната библиотека. През 1940 г. от събраните средства се закупува първият в селото радиоапарат ; радиото допринася за разширяване на читалищната дейност. При читалището има женски битов хор, естрадно-сатиричен и смесен танцов състави и инструментална четворка изпълнители на гъдулка, две гайди и кавал. Построената нова сграда на читалището е открита през 1963 г.
География
Село Сокол се намира на около 36 km югозападно от областния център град Сливен , около 11 km юг-югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 18 km североизточно от град Раднево . Разположено е в южното подножие на Светиилийските възвишения , чийто най-висок връх Острата вила (Острия чатал, 415,9 m) е на около 5 km изток-североизточно от селото. Надморската височина в центъра на Сокол е около 225 m. Климатът е преходно-континентален .
През селото минава третокласният републикански път III-5503 , който на запад води до връзка в село Радево с второкласния републикански път II-55 и по него на север към град Нова Загора, а на изток през селата Еленово , Златари , Бояджик и Болярско – към град Ямбол .
Землището на село Сокол граничи със землищата на: село Полско Пъдарево на север; село Омарчево на североизток; село Еленово на изток; село Млекарево на юг; село Радево на запад.
В землището на село Сокол има 5 микроязовира.
Почвите са меки, песъчливи, подходящи за отглеждане на трайни насаждения – лозя и овощни дървета (сливи, круши, ябълки, орехи, бадеми и други), а в южните части на землището и за житни култури.
Населението на село Сокол, наброявало 734 души при преброяването към 1934 г. и 783 към 1946 г., намалява до 128 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 183 лица, за 163 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за нито едно – към „ турска “, за 4 – към „ ромска “, за нито едно – към „други“, за 3 – „не се самоопределят“ и за 13 – „не отговорили“.
Друго
Името на село Сокол носи Нос Сокол на Антарктическия полуостров , разположен в най-северната част на континента Антарктида в относителна близост с най-южния край на Южна Америка .