Съдийско поле (Село)

Област: Сливен

Население: 442 души[1](15 март 2024 г.)15,3 души/km²

Площ: 28,944 km²

Надморска височина: 273 m

Пощ. код: 8915

Тел. код: 04529

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 70490

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Кадъ̀ алàн – остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. . Село Кадъ̀ алàн е преименувано на Съдийско поле през 1906 г.

Читалище в село Съдийско поле е създадено през 1926 г.

География

Село Съдийско поле се намира на около 26 km запад-югозападно от областния център град Сливен , около 8 km север-североизточно от общинския център град Нова Загора и около 38 km изток-североизточно от град Стара Загора . Разположено е в югоизточните подножия на Кортенския дял на Сърнена Средна гора (Кортенски хълмист район), един от чиято поредица върхове – Градище (555,1 m), се намира на около 2 km северно от селото. Западно от връх Градище тече на юг потокът Пашов дол , който слива водите си с други потоци в малка местна река по източния край на селото. Теренът в Съдийско поле е с преобладаващ наклон на югоизток; надморската височина в центъра е около 273 m и нараства на север до около 310 m, а на югоизток намалява до около 250 m. Климатът е умереноконтинентален .

Общински път на юг-югозапад през село Ценино свързва Съдийско поле с град Нова Загора и прави връзка там с второкласния републикански път II-66 ( Европейски път Е773 ).

Землището на село Съдийско поле граничи със землищата на: село Червенаково на север; село Сърцево на североизток; село Научене на изток; село Съдиево на югоизток; село Кортен на юг; село Ценино на югозапад; отново село Кортен – на запад; село Баня на северозапад.

Югозападно от Съдийско поле в посока към село Ценино има микроязовир.

Населението на село Съдийско поле, наброявало 881 души при преброяването към 1934 г. и 915 към 1946 г., намалява до 399 към 2001 г. и 368 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 384 лица, за 238 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 130 към „ ромска “, за 15 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ турска “, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.