Тича (Село)
Област: Сливен
Население: 898 души[1](15 март 2024 г.)17 души/km²
Площ: 52,871 km²
Надморска височина: 328 m
Пощ. код: 8980
Тел. код: 04584
МПС код: СН
ЕКАТТЕ: 72480
История
Селото е споменато в османотурски регистри от 1573, 1620, 1648, 1676 г. под имената Чатак-и кюберан, Чатак дербент, Чатак дербенди (до 1878 е с двойно име – Тича и Читак). По Берлинския договор 1878 г. остава в Източна Румелия , присъединено е към България след Съединението 1885 г.
География
Село Тича се намира на около 34 km север-североизточно от областния център Сливен , около 9 km северно от общинския център Котел и около 16 km южно от град Омуртаг . Разположено е в западната част на историко-географската област Герлово , между Лиса планина от север и Котленска планина от юг, край двата бряга на течащата през селото река Голяма Камчия при вливането в нея от север на левия ѝ приток Черна река. Климатът е умереноконтинентален ; в землището преобладават лесивирани почви. Зимата не е продължителна, а лятото е прохладно.
Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 330 m.
През Тича минава второкласният републикански път II-48 , който на юг води към Котел, а на север – към Омуртаг.
Землището на село Тича граничи със землищата на: село Пъдарино на север; село Орлово на североизток; село Филаретово на изток; град Котел на юг; село Братан на запад; село Остра могила на северозапад.
Населението на село Тича, наброявало 1275 души при преброяването към 1934 г. и 1560 към 1975 г., намалява до 1264 към 1992 г. и 837 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 982 лица, за 248 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 455 – към „ турска “, за 124 – към „ ромска “, за 6 – „не се самоопределят“ и за 149 – „не отговорили“.
Личности
Иван Аврамов, македоно-одрински опълченец, гостилничар, IV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина Димитър Тишин (1913 – 1992), български писател Рашо Рашев (1943 – 2008), български археолог Ана Величкова (р. 1940) – поет, писател фантаст, автор на 22 книги с поезия, проза, фантастика, публицистика. Преводи на руски, полски, италиански.