Българско знаме

Ябланово (Село)

Област: Сливен

Население: 3133 души[1](15 март 2024 г.)109 души/km²

Площ: 28,727 km²

Надморска височина: 402 m

Пощ. код: 8989

Тел. код: 04587

МПС код: СН

ЕКАТТЕ: 87031

История

Селото се споменава за първи път в документ от 1573 г. и до 1934 г. се нарича Алвàнлар .

Основната част от жителите му са мюсюлмани . В началото на 20 век в селото се преселват българи от Кюстендилско , но по-късно повечето от тях се преместват в Котел.

През 1933 г. в Ябланово се открива частно турско училище, а след няколко години и българско начално училище. През 1935 г. се изгражда училищна сграда на един етаж. След 9 септември 1944 г. училището става държавно, от 1946 г. се открива прогимназиален курс и училището става основно, като има за патрон турския писател Сабахатин Али . През 1954 г. се изгражда нова училищна сграда. Училището се закрива през 1960 г., като в замяна се открива основно училище с VIII клас, което носи името на Никола Вапцаров .

География

Село Ябланово се намира на около 39 km север-североизточно от областния център град Сливен , около 14 km североизточно от общинския център град Котел и около 18 km югоизточно от град Омуртаг . Разположено е в североизточното подножие на Котленска планина , на около 2 km от течащата северозападно от селото река Голяма Камчия . Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо лесивирани и планосоли. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 380 m, на югоизток нараства до около 430 m, а на северозапад намалява до около 300 – 320 m.

През Ябланово минава третокласният републикански път III-706 , който води на запад през селата Малко село и Филаретово към връзка с второкласния републикански път II-48 , а на североизток – през село Звездица към връзка с първокласния републикански път I-7 .

Землището на село Ябланово граничи със землищата на: село Звездица на север; село Крайгорци на изток; село Медвен на юг; град Котел на югозапад; село Малко село на югозапад; село Топузево на запад (граничен участък около 420 m); село Соколарци на северозапад.

В землището на Ябланово, североизточно от селото, има микроязовир ( поземлен имот с кадастрален идентификатор 87031.50.810; по данни към 10.02.2023 г.).

Населението на село Ябланово, наброявало 1803 души при преброяването към 1934 г. и 3835 към 1985 г., намалява до 3047 към 1992 г. и 2881 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 3030 лица, за 34 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 3688 – към „ турска “, за 9 – „не се самоопределят“ и за 296 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ ромска “ и към „други“ не са посочени данни.

Друго

Традиционен събор „Герлово пее и танцува“ и обичаят „Хъдърлез“, който се провежда на 6 май. Хората се обличат с уникалните, характерни само за Ябланово носии и от ранни зори се насочват към местността Сювен Бурну (най-високата точка в землището на селото). Целият ден се пеят песни, играят се хорà.