Барутин (Село)

Област: Смолян

Население: 1489 души[1](15 март 2024 г.)27,1 души/km²

Площ: 54,946 km²

Надморска височина: 1185 m

Пощ. код: 4830

Тел. код: 03046

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 02779

История

В местността „Долна Бартина“ на километър югозападно от селото са открити редица късноантични останки – тракийски култови предмети и погребения от III-IV век, римска гробница от III век, християнски некропол , функционирал от IV до XVII век, както и останки от църква с размери 10,2 × 21 метра, строена в края на IV век и опожарена през VII век.

От средата на XVII век селището е обитавано почти изцяло от юруци , които в началото на XIX век разпродават стадата си и мигрират в днешна Турция . По това време селото е част от Неврокопска кааза , но със султанска заповед от 12 март 1787 година е прехвърлено към Татар Пазарджик . Според Стефан Захариев към средата на XIX век Барутин има 330 жители в 100 къщи, които са помаци , като освен това в селото има една джамия и един мектеб с 20 ученици. Барутин е определено като вакъфско село в документ на главното мюфтийство в Истанбул , изброяващ вакъфите в Княжество България , действали от XVI век до 1920 година.

През 1876 година жители на Барутин участват в потушаването на Априлското въстание , като роденият в селото Ахмед ага Барутанлията ръководи башибозците , извършили Баташкото клане . Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Барутин ( Барутина ) се състои от помаци .

В началото на Балканската война през 1912 година Българската армия опожарява селото, като пощадява само къщата на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея била останала само една сляпа старица, която взела българските войски за свои. В последвалата Междусъюзническа война местни жители участват в помашки чети, действащи срещу българските власти.

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Барутин е съответно 643, 698, 850, 1081 и 1944 души.

По време на Възродителния процес местните жители преживяват трудни моменти, като дори се стига до противопоставяния на едни срещу други. На 13 март 1972 година урановият рудник в близост до селото е обграден от униформена и цивилна милиция, с цел смяна на имената на миньорите. Те се съпротивляват, като настава ръкопашен бой. Миньорите са смазани от бой и закарани в Девин , където са сменени имената им. По-твърдите са осъдени. На 16 март цялото село е обградено от милиция, военни части от Девин и Гоце Делчев , танкове, бронетранспортьори, комунистически активисти от съседните села и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото се били събрали в центъра. Настанал бой, селяните успели да пробият противопожарните коли с кирки, но скоро след това „възродителите“ успели да ги разпръснат по домовете им. В крайна сметка много жители на селото получили огнестрелни рани, две жени загиват, шестима други са сериозно ранени, а пребитите са стотици.

През 1983 година в Барутин за пръв път в България започва производството на презервативи . Те се продават под търговската марка „Спорт“, но съдържат предупреждение, че „сексуалните отношения не са спорт“.

География

Село Барутин се намира в Западните Родопи , близо до язовир Доспат . Селото се намира в локална равнина със средиземноморски климат, но поради надморската си височина не е типично изразен. Климатът е благоприятен за отглеждането на някои култури, нехарактерни за Родопите. Забелязват се щъркели и други обитатели на беломорската фауна, мигриращи от юг.

Събития

Байрам

Личности

Ахмед ага Барутанлията – околийски началник в периода 1870 г. – 1877 г. Радостин Чолаков – софтуерен специалист и предприемач