Беден (Село)

Област: Смолян

Население: 282 души[1](15 март 2024 г.)6,17 души/km²

Площ: 45,762 km²

Надморска височина: 1141 m

Пощ. код: 4817

Тел. код: 03049

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 03112

История

Село Беден съществува от векове. В османски данъчен регистър от 1576 г. намираме: „Село Бедан – Стою Радослав; Станил Георги, Велико Георги, Вълчо Димо, Хубчо Братослав, Димитри Вълчо, Дургут, син на Абдулах“. Там е пояснено: „Нашият документ потвърждава, че селището се наричало Бедан, което можем да свържем със средновековното му име, а Беден е по-късна отурчена форма.“ В Родопите живеело тракийското племе беси . След тях тук се заселили славяни от племето рупци . Рупчос става основно име на областта (нахията) по време на Османското владичество, а населението е отбелязвано в регистрите като „рупчозлии“. Селището отначало е било на високата равнина в Брязво (а също и на Равне). Преместването му става поради липсата на питейна вода. Открити са следи от засипан кладенец. Едни поемат на изток и се заселват в тучна долина донасяйки името Брезе. Другите се заселват надолу под черквите. От османските данъчни регистри (дефтери) става ясно, че местните хора са били данъкоплатци, а не закрепостени. В дефтерите от 1515, 1569, 1576 са посочени земи, зърнени храни, воденици, вино, овце. В регистъра от 1569 г. се дават още две имена на селото: Градè и Вòдане, явно по името на старото селище Градище и по минералните бани. (Р. Ковачев, преводач, 2006).

Беден е наследник на средновековната крепост Бядън , чиито останки се намират на Сухи връх. Бядън е спомената на гръцки като Μπέαδνος (Бяднос) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски крепости, предадени от императрица Анна Савойска на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.

С името Беден селото се споменава за пръв път в турски регистър от 1515 г. В документ от главното мюфтийство в Истанбул , изброяващ вакъфите в Княжество България , допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 г., съставен в периода от 15 септември 1920 г. до 3 септември 1921 г., като вакъфско село се споменава и Беден ( Beden ).

География

Село Беден се намира в Средните Родопи, на южен склон на рида Чернатица, над Широколъшка река. Официалното име Беден отговаря по звучене на оригиналното Бядън , с гръцко име на крепостта Μπεάδνο ς (Беаднос) (Цончев 1963) на Сухи връх над селото (1472 м), а думата bedèn на турски означава крепостна стена. Сухи връх е на скалист гребен, който се разлива в широко било – Градище. Под върха е местността Брязво (Брезово) – място на старото селище от късната античност и средновековието. На долния край на Брязво са двата хълма Малката чорква и Голямата чорква. А под тях е съвременното село. Под селото на 3 км е Широколъшка река и до нея се намират известните още в древността Беденски минерални бани. Населението на селото варира в историята и достига максимума си през 70-те години на XX в. – над 1300 жители в повече от 350 къщи. Към момента (2023) тук живеят около 200 жители. Диалектът е запазил старославянска фонетика и лексика, паралели на които намираме в други славянски езици (Меракова 1993).