Бостина (Село)
Област: Смолян
Население: 86 души[1](15 март 2024 г.)18 души/km²
Площ: 4,771 km²
Надморска височина: 969 m
Пощ. код: 4745
Тел. код: 03019
МПС код: СМ
ЕКАТТЕ: 05801
История
През 1520 година възниква малкото селце Бостина. Като първи заселници и основатели на селото са преселените от Македония братя Босю, Михо, Калчо и сестра им Тина. От тях Михо се настанява на склона, където сега е махала Училищна, но която и до днес носи името на Михо-махала Миховска. Калчо се настанява в сегашната махала Черковна. С тях живеят известно време най-големият им брат Босю със сестра си Тина, които дават името на селото. Първоначално го наричали Босютина, Босутина, Босатина и днес носи името Бостина.
Около 1840 година в селото живеели 30 семейства, които изпитвали остра необходимост от църква и училище. Първо била построена църквата „Св. Петър и Павел“, а малко по-късно към нея било пристроено и килийно училище. Въз основа на документацията, която е твърде оскъдна и от разказите на стари хора, се установява, че първото училище в Бостина, открито през учебната 1864/ 1865 година, което се помещавало в къщата на Гого Милев, който бил църковен и училищен настоятел. Друга теза твърди, че първите организирани занимания по четмо и писмо били в старата тепавица на Костадин Манолевси – Грошката. Къщата-училище на Г. Милев имала отделна стая – класна одая, в която имало бажа – огнище с кьошк, където учителят си варил кафе. Обикновено учениците сядали край огнището и по пода на стаята, постлан с хасъри (тъкана рогозка от царевични листа) и така пишели букви, думи и цифри върху пепелта и на огнището с въглен. Молитвите били неотменен спътник на обучението и се заучавали механично.
Първият учител в това училище е Стоян Тодоров Сарийски – даскала от село Соколовци с потури до земята, калцуни и червен пояс. Този просветител умира през 1912 година на 103 години в родното си село. Той е самоук, учел децата да пишат и четат с гръцки букви български думи и изречения и децата показвали слаби резултати. Не след дълго въодушевени от идеята Бостинци събират средства и с помощта на цялото село издигат училищна сграда при строежа на църквата с две стаи – едната за класна стая, а другата за живеене на учителите. След Стоян Сарийски учителстват Вълко Атанасов, Димитър Костов и Андрей Главчев от село Райково , които водят обучението на черковно-славянски език. Имало е и други учители, но днес никой не си спомня имената им. Килийното училище обхващало малък брой ученици, предимно деца на заможни родители, които са били в състояние да заплащат макар и малкото възнаграждение на учителя – причина да работи в училището.
В периода 1878 – 1912 година като най-изтъкнати учители в Бостина са: Георги Стойков Кацаров, който заради революционната си дейност сред възрастните бил наклеветен пред турците, че готвел бунт, избягал в Княжество България. Той е учител с огромно значение за бостинското първоначално училище „Кирил и Методий“, тъй като въвежда Рибния буквар на д-р Петър Берон, внасяйки светски елементи вместо дотогавашното църковно ограмотяване. Изцяло се променя учебното съдържание и начинът на преподаване. След него учителстват Анастас Тодоров Дорков, Димитър Семерджиев, Неделчо Христов, Иван Хаджихристев, Никола Иванов Бечев, Данчо Киряков, Иван Вълчев и Никола Поповасилев Терзийски.
През 1896 – 1897 година гръцките сподвижници се опитват да затворят българското училище и да открият гръцко. Пред 1905 година, за да се предотврати това, по решение на църковното настоятелство училището се закрива и децата отиват да учат в Устово , Левочево и Чепеларе .
Заслуга на тогавашните даскали е въвеждането на програмния материал за чисто светско училище, разделянето на учениците по възраст и знания на отделни групи – отделения; въвежда се писането с каменна писалка, калем на каменна плоча, като изхвърлят пясъка, пепелта от огнището и най-вече инквизиторската сопа, която дотогава всявала ужас у учениците. При тази нова организация на обучението не закъсняват и добрите резултати, които довели до увеличаване заплатата на учителите до 2 лири седмично.
С това обаче не се изчерпва тяхната народополезна дейност. Когато българският църковен въпрос бива решен и борбата приема политически характер, Георги Кацаров, Анастас Дорков и Никола Попвасилев денем учели децата на четмо и писмо, а вечер говорели на техните бащи за освобождението.
Така образованието на бостинските деца продължава до 1912 година, когато е извоювана свободата от „Рожен надолу.“ По време на Руско-турската война през 1877/1878 г., отстъпващите турци събират плетищата на градините около църквата и училището и ги опожаряват. Всички книжа, отнасящи се до тях изгарят.
За да бъде обучението еднакво във всички училища Министерството на просветата облича в законодателна форма цялата система на възпитание и обучение и ратува за задължително образование на младото поколение, като препоръчва следната програма в първоначалните училища:
Първа година – механично четене, писане на букви и цели думи, броене и писане на числата до 1000. Втора година – съзнателно четене, писане на цели изречения, писане на числата от 1000 и нагоре. Събиране и изваждане с упражнения, малка свещена история. Трета година – разпознаване на различните класове думи, църковно четене, малък катехизис, малко земеописание, умножение и деление с упражнение върху четирите аритметични действия и краснопис.
Тогава настъпват икономически проблеми в живота на бостинци. До освобождението през 1912 година повечето жители са били зидари и отивали на гурбет в Беломорска Тракия, но след утвърждаването на границите на България, преминаването станало трудно. Настъпват гладът и немотията. Децата в училището намаляват. Тогавашният учител Ставри Григоров Коджебашев затваря училището и отива на фронта. През учебната 1913 – 1914 година според главната книга на бостинското първоначално народно училище „Кирил и Методий“, в първо отделение има записани 22 ученика, а на следващата страница – „През учебната 1914 – 1916, 1917 – 1918 г. училището бе затворено и учителя взет войник в редовете на войската.“
В края на всяка учебна година главната книга се е подпечатвала с пачата на училището. След края на войната Ставри Коджебашев се връща и заема учителското си място. Главната книга продължава. Следва учебната 1918 – 1919. Броят на учениците в първо отделение е 24, във второ 7. Голяма част от учениците напускат най-вече поради икономически причини. Но въпреки че остават само с 31 ученика, дисциплината е строга, предметите много, изискванията високи. Изучават се закон Божи, четене, писане, смятане и геометрично чертане, естествоведение, краснопис, пеене, гимнастика, а успоредно с това се оценяват прилежанието и поведението. Имало е много малко шестици, преобладават четворките, а поради слаби оценки има и оставащи в същото отделение. През учебната 1920 – 1921 година учител в селото е Добра Арнаудова – дошла от Одрин заедно със сина си и останала в селото. В Книгата са записани 40 деца, разпределени в три отделения: в първо 27, във второ 8, в трето 5. Тогава за първи път се появява и подписът на инспектор. През учебната 1921 – 1922 година отделенията са четири и това поражда необходимостта от двама учители. Общият брой на учениците е 51. В последната от всички 25 графи от главната книга се записвало дали ученикът минава или остава. Има и такава характеристика като: „недоразвито“, „малолетно“, „минава с поправителни изпити“.
Прави впечатление почеркът на учителя. Буквите не просто се изписват – те се рисуват. А годината 1923 – 1924 година е и последната записана в главната книга. След това учителстват Сава Георгиев Германов от Левочево, Кънчо Ненов Кънчов от Сенник , Габровски район, Тоша Орозова от Казанлък , Гана Мутафова от Търговище , Василка Калъпчева от Асеновград , Бона Илиева от Севлиево , Кирко Хаджихристев от Смолян, Петко Николов от Витбол , Видинско, Иван Хвойнев от Левочево. Голямото текучество на учителите се дължи на лошото материално положение. Често заплатата се получава след 5 – 6 месеца. А през това време учителите са получавали дарения от населението – в повечето случаи хранителни продукти.
Прометеевата искра, хвърлена през 1845 година намира добро огнище и разгаря достатъчна жажда за просвета у бостинската общественост, която намира, че сградата при църквата не осигурява достатъчно добри условия за съвременното обучение и затова през 1930 година под напора на бедните слоеве в Бостина буржоазната власт започва строежа на нова двуетажна сграда. До 1944 година тя е недовършена – без училищен двор, без всякакво оборудване, но през 1945 година тя отваря врати. Тогава в селото учителстват Стефан Попанастасов – учредител на читалище „Просвета“ и участвал активно в постояването му, Сийка Грозева, Злата Хаджичонева, Дафин Дафов, Ангел Марков и Маруша Боюклиева. В справка от 1962 година се споменава, че материалната база се състои от: двор от 600 квадратни метра, волейболно игрище, 2 лоста, 2 халки, 1 върлина, 1 въже, 1 стълба, глобус, физически карти, нагледни пособия, учебници, прожекционни апарати. В новата сграда не е имало водопровод, канализация централно отопление, телефон, кухня, но са разполагали с лекар, стаите са били електрифицирани, момчетата имали работилница по дървообработване, две учебни стаи и две стаи за администрацията. Учебният план е изготвен за 22 ученика, а към площта на училището има и опитно поле от 1,5 декара.
Опровергавайки твърдението, че в селските училища не се дават добра подготовка от гледна точка на методическата подготовка на учителите, педагогическият отдел, който първоначално се е помещавал в учителската стая, дава нагледна представа за интереса на учителите спрямо проблемите на обучението. Има ръководства по четене, рисуване, смятане, езикови упражнения. Най-често срещаните автори са д-р П.Цонев, А. Констанитов, д-р Чакъров, К.П. Домусчиев, Есипов и др. Факт е и трудът на Макаренко – „Лекции за възпитанието на децата“, постъпил в читалищната библиотека през 1948 година. Библиотеката е абонат на списанията „Училищен преглед“, Училищен бюджет и администрация“, „Училищен преглед“, „Училищна мисъл“, „Училищна практика“, „Народна просвета“, „Семейство и училище“, „Учителско дело“. През учебната 1945 – 1946 година пионерската организация „Септемврийче“ при начално училище „Кирил и Методий“ – с. Бостина е на второ място след град Смолян. При провеждането на Третия републикански преглед по опазване, обогатяване и хигиенно състояние на училищата, училището в с. Бостина става окръжен първенец, носител на преходното знаме, на четвъртия национален първенец. Чест за училището са и посещенията на студентите от педагогическия институт в Смолян.
През 1960 година училището закупува диаапарат, електрически грамофон и грамофони плочи, човешки скелет. Абонат е на списанията „Детско здраве“, „Младежки червен кръст“, „Детска радост“, „Другарче“, „Детски свят“, „Светулка“, „Венец“.
Разгръщайки протоколните книги за проведените родителски срещи, учителски съвети и други мероприятия, се вижда, че още през 1914 година се изисквала педагогическа подготовка и научни знания. Учителят трябвало да знае „правилността на българската граматика и краснописание“, да учи например и прилежание, скромност, добросърдечност, да бъде образец за чистота, да има ясен говор и да знае какво говори. Протоколи от учителски съвети проведени през 1952 година дават сведения, че се разглежда въпросът за петобалната система на оценяване и четирисрочното обучение. Въвеждайки последното, учебната година се разделя на четири срока както следва:
I срок – 15.09. – 15.11. II срок – 20.11. – 20.12. III срок – 20 януари – 15.03. IV срок – 16.03. – 15.05.
Четвърти срок приключва на 15.05., тъй като до кроя на месец май се провеждат годишни изпити по български език – писмен и устен и аритметика – също писмен и устен. Директор през тези години е Злата Чонева, а учител Марушка Боюклиева, която обръща внимание на извънкласното четене, организатор е на редица литературни прояви, концерти, спектакли.
География
Село Бостина се намира на 5 км от Смолян , на главен път Пловдив-Смолян, в посока Рожен , с надморска височина 800 м. Разположено е на двата бряга на Бяла река . В близост от десетина километра са Пампорово , Рожен, Хайдушки поляни и Смолянските езера . В селото живеят 144 души. Характерен поминък на населението е дъщарство и тепавичарство с действащи 2 дъщи и 1 дарак. През селото минава главен път Смолян- Пловдив (през Рожен) и пътя за Гърция (през Златоград).
Личности
Андон Алексиев Шукеров – технически раководител ВЕЦ „Хубча“, първи председател на читалище „Просвета“, Петър Тодоров Шукеров – завеждащ на ВЕЦ „Хубча“ и дългогодишен председател на читалище „Просвета-1946“, Анастас Тодоров Шукеров – Председател на ОФ и на читалище „Просвета -1946“, дал своя принос за благоустрояване на селото, внедряване на телекомуникацията на селото, художествена самодейност и културно-масовата дейност. Димитър Шукеров – ръководител на оркестър Рожен. Стефан Шукеров – инженер , директор РОФ „Рудозем“ зам.директор „Горубсо“ Стефан Петров Вълчев – инженер, директор управление „Въжени линии“ и кмет на Мадан . Стою Чонгаров – гайдар , Петър Янев – гайдар, Стефан Янев – гайдар, Иван Марковски – гайдар, Георги Касабаджаков (Гочо Мандота) – гайдар, Никола Марковски – гайдар, Десислава Минчева-Тодорова и Петър Тодоров – Център за изкуства „За Родопите“, Александър Вълчев – сценарист, депутат в XLV НС Николай Стаевски – лекар , началник на Травматологично отделение в МБАЛ – Смолян, Стефан Тодоров – лекар, началник на АГО в МБАЛ – Смолян, Анастас Марковски – инженер и общественик.