Водни пад (Село)

Област: Смолян

Население: 5 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: –[2]

Надморска височина: 1339 m

Пощ. код: 4826

Тел. код: 03040

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 11733

История

Николай Хайтов пише в своя „Дневник“ за прекрасната земя и невероятните гледки, които се откриват, ако се пътува от село Кожари към село Водни пад. От пътя от с. Триград до с. Кестен за село Водни пад води тесен черен път. В съдебната практика от 1970-те години селото е известно с шумен процес на диверсанти, родом от това село.

От 1878 до 1886 г. то попада в т. нар. Тъмръшка република . През 1920 г. в селото живеят 117 души, през 1946 – 115 души, а през 1965 – 149 души.

В документ от главното мюфтийство в Истанбул , изброяващ вакъфите в Княжество България , допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Водни пад ( Düşükdere ).

Селото е опожарено от Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република .

География

Селото е разположено в Южната част на Родопите в непосредствена близост до границата с Гърция, на около 30km от град Девин . Преди това е било съставно селище към община Триград, намиращо се на 6km отстояние от общинския селищен център.

Личности

Никола Чуралски – публицист, писател, изследовател, журналист, краевед.