Гела (Село)
Област: Смолян
Население: 50 души[1](15 март 2024 г.)1,48 души/km²
Площ: 33,959 km²
Надморска височина: 1463 m
Пощ. код: 4710
Тел. код: 03030
МПС код: СМ
ЕКАТТЕ: 14605
История
Село Гела е едно от най - древните селища на Родопа планина . Основаването на селото се губи в древността, но се знае, че е основано от траките . По археологически данни е документиран живот в селото през 13 в. пр.н.е - векът на Орфей. В селото все още са съхранени следи от древни римски пътища, свързвали егейските градове с горнотракийската низина. Името му се споменава в ранните старогръцки писмени паметници, като родно място на легендарния музикант Орфей и като светилище на Дионисий. Също така се счита, че Орфей е търсил Евридика именно по тези земи и слязъл да я търси в близката пещера Дяволското гърло .
През 1907 г. Георги Трендафилов от село Гела донесъл в селото книжка календар, в която се казвало (според устни предания), че преди 464 години в Родопите е имало голям манастир. В нея се разказвало , че През един есенен ден, при продължително биене на камбаната, за да се съберат хората от околните села в манастира, дошли еничарите заедно с вожда си, за да вземат ежегодния кръвен данък. Главатарят, който бил взет някога от този манастир, посегнал да вземе едно мъжко дете, но игуменът на манастира Агапий му викнал: „– Ти на сестра си ли намери да вземеш детето? Ей в тази света купел съм кръстил и тебе.“ Обиден от това, че бил открит произходът му, предводителят на еничарите издал заповед манастирът да бъде изгорен и разрушен. Така прекратил съществуването си този християнски храм в Западните Родопи, а жителите му били изклани. Столетия след това тези красиви места били лишени от човешко присъствие до първите нови заселници.
География
Село Гела се намира в сърцето на Родопите , в Переликския дял на планината. Разположено е на 1400-1500 метра надморска височина, в подножието на вр. Карлък и втория по височина връх в Родопите – Орфей (2188 м). Намира се на 5 км от с. Широка лъка , 15 километра от Пампорово и на 38 км от общинския център гр. Смолян. Най-близките села са Солища (до него стига 9-километров път) и Стикъл .
Село Гела се състои от Горно Гела и Долно Гела според местните жители и има седем махали: Груевската махала, Заевите , Каврошиловата махала и др.
Наблизо са и хижа Перелик , връх Голям Перелик (2191 m), връх Малък Перелик (2147 m), връх Шилестата чука (2180 m), връх Орфей (2188 m) и връх Чаева чука (1922 m).
На 7 км западно от селото в долината на „Горски дол” се намира и пещерата Ледницата . Дълга е повече от 1 525 м, дълбока 242 м и е петата по дълбочина в България. Не е благоустроена и не е открита за масови посещения, достъпни са и то само с професионален придружител Името на пещерата идва от това, че през по-голямата част от годината стените на входната и зала са покрити с лед и множество ледени висулки. Легенда разказва ,че погълнала влюбените Алтън Маруда от село Гела и разбойника Калин.
В околностите на Гела се среща неповторимият ендемит Орфеево цвете ( родопски силивряк) остатък от ледниковия период и единственото в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт) и след много години може да се възстанови и разцъфне отново. Древните траки са знаели неговите качества и му приписвали тайната на безсмъртието, а Орфей в книгата си "Магическа ботаника" ги известил на света. Образът му в древността е бил изсичан върху монети. Подобни две монети са открити в Пловдив и цветето е напълно идентично на изображението. Легенда разказва, че когато бог Дионис заповядал да убият митичният певец Орфей и го разкъсали, из под всяка негова капка кръв се родило светлолилавото красиво цвете, което нарекли орфеево. Село Гела е сред малкото му местообитания.
Събития
Съборът на селото се провежда всяка година през първите събота и неделя на месец август на поляните до параклис „Свети Илия“. По време на събора има и Национално надсвирване с гайди .
През двата дни на събора – 2 и 3 август 2008 г., е имало около 12 хиляди посетители.
През 2007 година поради дъждовното и студено време фестивалът не се провежда.
Личности
Манол Михов Радичев (1928 – 1998) – просветен деец, общественик, създател и първи художествен ръководител на Самодейния фолклорен ансамбъл към читалище „Съзнание“ – село Гела Стайко Стоилов Пищалов (1928 – 2008) – професор маркшайдер, преподавател във Висшия минно-геоложки институт Михаил Калфов (бай Халю) (1917 – 1997) – гайдар виртуоз, дългогодишен преподавател по гайда в СМУ – село Широка лъка Дафо Трендафилов (бай Дафо) (1919 – 2010) – емблематичен майстор гайдар, преподавател, благодарение на когото са построили музикалното училище в Широка лъка. Свирил е на Тодор Живков и на членовете на Политбюро. Анастас Иванов (бай Тасо) (23 септември 1923 – 19 декември 2012) – виртуозен гайдар и един от най-добрите майстори на гайди, съосновател и концертмайстор на прочутия оркестър „Сто каба гайди“, а по-късно и негов ръководител. Един от първите преподаватели на гайда в ДЮФА „Орфей“. Калинка Драганова (1950 – 2006) – кметица, прочува се през лятото на 2004 година с това, че не допуска английски туристи в селото. Причината за това е, че по-рано британското посолство отказва да издаде визи за Великобритания на членовете на местния фолклорен ансамбъл. След този протест на певците и музикантите са им издадени визи и те участват на международния фестивал в Ланголен, Уелс, където печелят много награди. Филип Райчев Марински (1940-2024)– поет и белетрист, член на Съюза на българските писатели, издал деветнадесет книги с проза, поезия и публицистика. Дванадесетата му книга „Върхове“ проследява историята на СФА „Манол Радичев“ по повод 60 години от създаването на ансамбъла (19 януари 1953 г.) Радка Кушлева – известна родопска певица, израснала в подножието на Карлък, първа изпяла и записала песента „Бела съм, бела, юначе“ – песен, станала химн на Родопите.
Друго
Носът Гела на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на село Гела.