Гърнати (Село)
Област: Смолян
Население: 173 души[1](15 март 2024 г.)22 души/km²
Площ: 7,875 km²
Надморска височина: 858 m
Пощ. код: 4991
Тел. код: 03077
МПС код: СМ
ЕКАТТЕ: 18374
История
Селото е най-старото селище в региона. То е създадено още в края на 7 – началото на 6 век пр.н.е. Името му се упоменава разговорно с имената Гърнати, Гарнате или Кепенек, произлизащи от думата гърне – това се дължи на факта, че многократно са откривани гърнета с алтъни из търлите в селото (много предания също разказват за заровени кервани със злато, колиета, Златно рало), от които 13 гърнета са открити през 1981 г. в местността Астенана, а думата „ате“ от името на древногръцка богиня, покровителка на заслепяването, заблуждението и помрачението на ума. През 2009 г. археологически разкопки близо до местността Друман откриха златни монети, датиращи от 7 век пр.н.е.
Данни за селото като селище има и в края на 2 век, когато около местността Емерьова търла е имало малко тракийско, а после и римско селище, което в края на Х век е служило за контролно-пропускателен пункт, счита се че и на намиращия се наблизо връх Алада е имало вишка за наблюдения и съгледвачи следящи движението по римския път, който е с ключово значение през късното Средновековие. Той е продължавал към Беломорието и Константинопол, който от части е запазен. За това свидетелстват намерените съдове, некрополи и други антични предмети.
Първите заселници на Гърнати са хуните. Те избрали сегашните земи на селото за свой олтар и скривалище на всичките им богатства и ценности. За надзиратели на гърнетата с алтъни били оставени трима мъже от племето. Постепенно те се задомили, родили им се деца, внуци, а разговорно в племето били започнали да ги наричат „гърнетари“. Като основатели на селото и носители на това прозвище селото било наречено Гърнати. Във вековете селото продължавало да се разраства и разширява. В края на 6 век в Гърнати пристига славянско племе, идващо от покрайнините на река Днепър, днешните земи на Русия и Беларус. Интересно е, че това било единственото славянско племе – водено от жена, на име Раматина. А името на самото племе било на своя водач – раматини. Те заживяват в покрайнините на махала Юрунце, като след време образуват махала Рамате – кръстена на водача на племето, което се заселило. През Великото преселение на народите и Средновековието много племена и народи преминали през земите на селото. През 18 век един стар воденичар на име Сано, заедно с жена си и децата си, бягал нагоре в планината и търсел спасение от турския башибозук. Стигнал до Гърнати и огледал земите му – решил, че тук би могъл да намери спокойствие – имало река, пак щял да си построи воденица, а и селото било високо в планината и нямало как османците да стигнат дотук. Поел покъщнината и челядта си и слязъл в най-ниската част на селото, до долината на Мазълска река, където и заживял. Така се образувала и махала Мерамате. Едно от старите имена на Мерамате е Карасанце – означаващо в превод черния Сано, от името на заселилия се воденичар. В началото на 19 век, в едно от писанията на златоградски краевед е споменато, че село Гърнате, Даръдеренска околия има 1050 жители, живущи в 350 къщи, в селото има 6 дюкяна, ковачница и самарджийница. През 1892 година селото е почти напълно опожарено, като от тези 350 остават само 40 – 45 къщи, незасегнати от османското опожаряване.
Жителите на селцето Тънка бара също са били гърнатци, но били големи кавгаджии и ги прогонват на отсрещния бряг на Мъзълска река и поради това старото име на Тънка бара е „Каровце“ от караница. Сега в селото хората се делят на повече от 30 рода: Карасюлмански, Курубекирски, Демировски, Онбашийски, Шабановски, Калекански, Пинчовски, Абдулаховски, Гънгърски, Делибрамовски, Верянски, Аликоковски, Меделийски и др. Най-стария род в Гърнати е Карасюлмански, а най-младия е Калекански.
География
Селото се намира в западната част на Източните Родопи , на границата между Смолянска и Кърджалийска област. То е най-крайното село на област Смолян и е 2-ро по големина в община Неделино . Разстоянието до гр. Неделино е 17 километра (най-отдалеченото село от общинския център). Отстои на 65 километра от Смолян и Кърджали , на 150 километра от Пловдив и на 295 километра от столицата София . Разположено е на 1185 метра надморска височина по склоновете на рида Жълти дял и в скута на най-високия връх в Източните Родопи – връх Алада . Релефът на Гърнати е планински, с вековни широколистни и иглолистни гори, зелени пасища и ливади. Селото е богато на множество студени извори. Красива и живописна е и долината на Мъзълска река, която прорязва Родопа. На самата река има изградени няколко моста, останали от древни времена, някои от които са се превърнали в символ на селото. Гърнати е уникално и със своя облик от старинни каменни и новоизградени три-четириетажни къщи, съхранили белезите на традиционната родопска архитектура. Климатът в Гърнати е много мек, със средно студена зима и с топло лято. През лятото гъстите дъбови и борови гори около селото осигуряват прохладни нощи.
Местното население е запазило през вековете характерния говор, песните и обичаите си. То е разделено на няколко махали – Аптовце, Юрунце, Мерамате, Рамате и Мъзълце.
Интересни са местните наименования на местности, ниви и ливади като Равнищана, Гулюмана върба, Корито, Муратово, Милчево, Картозе, Стояново, Падала, Костадин, Дидео, Равнище, Слива, Йенево, Гробове, Кашлакън, Устерсконо, Червено гуно, Параджик, Бялево, Колибана, Камен, Караметско, Преслуп, Кърмилоно, Дуилоно, Друман, Поток, Алевине равница, Дишлицкана ливада, Астенана, Сиво, Попова чука, Караджово, Средноно, Упардидьово, Лещана, Черешкана, Синен камен, Длега бърчина и други.
От високите ридове и от подножието на връх Алада извират Дидьовска падина, Милчова падина, Мъзълска река, Буреска река, Малка река и други, които при сливането си с Неделинска река до с. Крайна образуват река Върбица .
Събития
Вторник е пазарен ден. Традиционен родов събор, който се организира всяко лято през края на юли. Всяка година на 6 май се прави традиционен курбан, за да е добра реколтата от идващата година.
Личности
Почетен жител на селото е фолклорният изпълнител Филип Синапов , който слави името на Гърнати.