Змеица (Село)

Област: Смолян

Население: 1140 души[1](15 март 2024 г.)32,9 души/km²

Площ: 34,643 km²

Надморска височина: 1327 m

Пощ. код: 4834

Тел. код: 03043

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 31259

История

На висок връх край селото, Виденица, има останки от тракийско светилище, за което се предполага, че е било второто по важност в Родопите. Старото име на селото е Аланджиево. През 1870 година селото има 170 жители и 50 къщи. Според преброяванията, през 1926 година в селото живеят 605 души, през 1934 – 685 души, през 1946 – 972 души, през 1956 – 1130 души, а през 1965 – 1510 души.

В документ от главното мюфтийство в Истанбул , изброяващ вакъфите в Княжество България , допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Змеица ( Yılancı ).

По време на Междусъюзническата война през 1913 година Змеица ( Иланджово ) е опожарено от 1 -ви пехотен софийски полк .

География

Село Змеица се намира в планински район. Най-високият връх в землището на селото е „ Виденица “ („Гьоз тепе“) с 1652 m надморска височина.

Личности

Красимир Шотаров (р.1968), български пожарникар, старши комисар

Друго

Селото е близо до границата с Гърция . Околността на Змеица е описана в книгата на Андрей Гуляшки „Случаят в Момчиловци“. Природата е изключително красива.

Покрай селото минава туристически вело-маршрут, който достига до с. Гела . Две екопътеки, реките Сърнена река и Бял Дунав. Реките са удобни эа лов на пъстърва. На Сърнена река (Караджа дере) има два микроязовира, еэеро эа платен риболов, римски мост и много беседки эа отдих, оборудвани с барбекюта, чевермеджийници и чучури с иэворна вода.