Кестен (Село)

Област: Смолян

Население: 59 души[1](15 март 2024 г.)2,21 души/km²

Площ: 26,956 km²

Надморска височина: 1333 m

Пощ. код: 4828

Тел. код: 03040

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 36796

История

През 1872 г. в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 г. то попада в т. нар. Тъмръшка република . През 1920 г. в селото живеят 221 души, през 1946 г. – 375 души, а през 1965 г. – 267 души.

Според Любомир Милетич към 1912 г. населението на село Кестен (по това време Кестенджик , Кьостенджикъ ) се състои от помаци . В документ от главното мюфтийство в Истанбул , изброяващ вакъфите в Княжество България , допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 г., съставен в периода от 15 септември 1920 до 3 септември 1921 г., като вакъфско село се споменава и Кестен ( Köstencik ). По време на Междусъюзническата война през 1913 г., след бунт на местните жители, селото е опожарено от рота на 1 -ви пехотен софийски полк . По-късно същата година селото отново е опожарено от Българската армия след нов бунт, инспириран от правителството на т. нар. „ Гюмюрджинска република “.

География

Село Кестен се намира в община Девин , област Смолян в Западните Родопи. В близост до него са селата Триград (на 8 км) и Жребово (на 4 км). То е в непосредствена близост до българо- гръцката граница. Отстои на 37 км южно от общинския център – град Девин. Намира се на 1320 м надморска височина. През селото минава река Кестенска , приток на река Въча . Населението на селото наброява около 100 души.

Личности

Керим Паша, родопски помак, войвода на една от трите чети, взели участие в Сенклеровото въстание през 1878 г. в Средните Родопи, с което се цели въдворяване на по-добър ред или предизвикване на ревизия на Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 г. Бивш подофицер от Османската армия. Васил Шайков – общественик;