Левочево (Село)

Област: Смолян

Население: 79 души[1](15 март 2024 г.)4,29 души/km²

Площ: 18,594 km²

Надморска височина: 1089 m

Пощ. код: 4743

Тел. код: 03034

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 43219

География

Село Левочево се намира на 6 км северно от Смолян и на 7 км югоизточно от курорта Пампорово , разположено е в горната част на едноименната долина.

Събития

В началото на 20-те години на 20. век (по време на Първото правителство на Александър Стамболийски през периода 1919 – 1923 г.), край селото се изгражда телефонна връзка между Пловдив и Пашмакли (Смолян). Тогава кметството на селото също е свързано със света чрез постоянна телефонна линия, която си остава единствената до идването на „Народната власт“. През годините на социализма телефонизацията е изключително слаба. Прокарват един телефон до пощата (за ползване от цялото население), друг до Здравната служба, трети до училището и само още няколко частни – до домовете на отделни партийни, стопански и административни лидери на селото. Масовото телефонизиране за всички частни абонати се осъществява чак през 1984 – 1985 г. До 30-те години селските чешми са били малко, с локални водохващания и къси дървени или глинени водопроводи. През 1934 – 1936 г. с много доброволен труд на населението са построени каптаж, водоем и водопровод. Първоначално са изградени само външни чешми, като всяка е обслужвала по няколко къщи. Вътрешни водопроводи към отделните къщи се прокарват чак в края на 50-те години. Главните тръби между каптажа и водоема са били най-напред глинени и съответно много трошливи, след години са заменени с етернитови, в края на 80-те години отново са заменени със стоманени (пак с доброволен труд). Последните промени във водоснабдяването са към 2020 г., когато всички главни водопроводи (включително тези в самото село) са подменени със съвременни пластмасови. Финансирането е от програма по Воден цикъл на Смолянската община. 1934 – 1939 г. – построяване на новата, голяма и модерна за времето си сграда на училището. 1949 – 1950 г. – електрифициране на селото. Типично за лицемерната комунистическа власт, то е извършено под лозунга за грижата на тази власт за народа. Но това не е пречело същата да изисква определени килограми медни съдове от всяка къща, като условие за електрифицирането ѝ. През 70-те години е завършена и асфалтирана след близо 30-годишни „героични усилия на Народната власт“ 3500 м тясна четвъртокласна пътна отсечка до централното шосе Асеновград – Рожен – кв. Устово (Смолян). Доскоро това бе единствения асфалтиран (макар и вече доста разбит) път за нормален достъп на коли и камиони до селото. През 70-те е завършена и централна канализация (отново изцяло с доброволен труд на населението), която обхваща по-голямата част от селото; едва преди няколко години към нея са включени още някои къщи. ВИК-Смолян не припознава тази канализация като част от задълженията си (понеже не била построена от държавата), поради което тя е не се обслужва и на места е повредена. 1984 г. – бетониране на главната улица, водеща към горните махали и Санаториума. 2007 – 2009 г. – построяване на пътя, свързващ селото и околните вилни селища с Пампорово (около 4 км). По стара традиция, финалното доасфалтиране на малка отсечка от този път, и окончателното му завършване съгласно всички изисквания, бе осъществено чак през 2020 г.

Събор „ Илинден “ – празнува се около 20 юли, през най-близките до тази дата събота и неделя.

Личности

Алекси Щинков, деец на ВМОРО, четник на Тодор Хвойнев Надежда Хвойнева – народна певица Тодор Батков – адвокат Мария Нейкова – естрадна певица (не е живяла в селото, но нейният баща Янко Настрадинов е живял и израснал в Левочево) Тодор Хвойнев (Хвойню войвода) Тома В. Търпанов – първи от селото с висше образование, завършил химия в СУ „Кл. Охридски“ през 1895 година. Метакса Гугински – деец на БРП Манол Анастасов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, зидар, основно образование, 1 рота на 14 воденска дружина, 1 рота на 10 прилепска дружина Щоно Щинков, деец на ВМОРО, четник на Тодор Хвойнев