Любча (Село)
Област: Смолян
Население: 772 души[1](15 март 2024 г.)38,6 души/km²
Площ: 20,037 km²
Надморска височина: 1170 m
Пощ. код: 4833
Тел. код: 030458
МПС код: СМ
ЕКАТТЕ: 44642
История
В османските документи селото се среща под името Лубича (на османски турски : ﻟﻮﺑﻴﭽﻪ ). В 19 век Любча е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Люпче ( Luptche ) е посочено като село с 40 домакинства и 116 жители помаци . През 1899 година селото има население 351 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя . Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Любча ( Любче ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи - мохамедани в 55 къщи. . Според Стефан Веркович към края на 19 век Любча има мюсюлманско мъжко население 154 души, което живее в 46 къщи.
След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Любча била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини и така Любча дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република . Любската чета действала заедно с четите от селата Ваклиново , Кочан , Вълкосел и Доспат . Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар .
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан , Бръшлян и Жишево , Любча, Марулево , Усина и Црънча живеят 2416 помаци.
География
Село Любча се намира в югозападната част на Родопите . То попада в историко-географската област Чеч . Селото е с южно изложение и благоприятен климат за земеделски култури като тютюн, картофи и други. От селото може да се видят северните планински върхове на Гърция , както и Пирин .
Събития
Рамазан байрам Курбан байрам
Личности
Даниела Керкелова – треньор на женския национален отбор по вдигане на тежести Цанко Трампов - писател, автор на автобиографичния роман "Щастливия нещастник"