Момчиловци (Село)

Област: Смолян

Население: 924 души[1](15 март 2024 г.)22,8 души/km²

Площ: 40,464 km²

Надморска височина: 1250 m

Пощ. код: 4750

Тел. код: 03023

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 49014

История

Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей. Археологическите находки, намерени в селото свидетелстват, че животът в селището не е прекъсвал. У тукашните жители съществуват редица предания, в които се говори, че селото се е заселило наново към XVI век, като негови основатели били жители на близкото Райково (сега квартал на Смолян ). Този период (XIV-XVI век) не е достатъчно проучен. Между Момчиловци и Райково е имало взаимни връзки, преселвания, кръстосвания и женитби; двете села от стари времена са се подпомагали. По-вероятно е процесът на изселването да е бил от Горно Дерекьой (Момчиловци) към Райково, като към по-голямо и по-богато село.

През 1934 г. по настояване на писателя и общественик Васил Дечов селото е приеменувано на Момчиловци , „ за да се увековечи името на Момчил юнак в паметта на идните поколения “.

География

Село Момчиловци се намира в една котловина в Средните Родопи с изход на юг към извора Хубча. От север е защитено от голямото вододелно било Рожен , Караманица, Калъчборун, Момина вода, Имарет дере ( Хайдушки поляни ).

Събития

Конски Великден и фолклорен празник на Тодоровден. Празникът се провежда от 1986 г. Празник на селото и храмов празник на църквата „Св. Константин и Елена“. Международен фестивал на киселото мляко. Фестивалът се провежда от 2015 г. Обикновено се състои в края на август .

Личности

Атанас Георгиев Вълков (1882 - след 1943) зидар, македоно-одрински опълченец, служил в 3-та рота на 11-а сярска дружина , на 10 март 1943 година, като жител на Момчиловци, подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Васил Костадинов Димитров (1883 - след 1943) зидар, македоно-одрински опълченец служил в 3-та рота на 1-та сярска дружина , носител на орден „ За храброст “ IV степен; на 14 март 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Вълчо Гайдаров (?-1920) – български опълченец, участник в Сръбско-турската война от 1876 и Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Бечев Полидовски (1851-1915), четник при Капитан Петко войвода, чешмеджия Георги Мандов (1931 – 2014), български геолог, един от авторите на родопската народна песен „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“ Георги Христов Маламата (?-1895), български революционер Константин Канев (1917 – 1998) – български историк и дългогодишен свещеник на селото, писател Костадин Гунчев (1881 – ?) – български фотограф Михаил Карапаунов (р. 1928) – български художник Ненчо Илчев (р. 1972) – български артист Стайко Кабасанов (1906 – 1997) – български езиковед Хараламби Анастасов, македоно-одрински опълченец, овчар, 3 рота на 11 сярска дружина