Славейно (Село)

Област: Смолян

Население: 85 души[1](15 март 2024 г.)3,69 души/km²

Площ: 23,233 km²

Надморска височина: 1110 m

Пощ. код: 4747

Тел. код: 03027

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 66957

История

5 й Августъ 1903 година С. Карлуково

До Господа Карлуковци въ гратъ Стара Загора

Братѣ!

Прѣдвитъ сабитиѣта въ Македония и Одринско както виждате че Въстанието е обявено на всѣкаде. Затова въ името на Освободителното Дѣло се поканвате сички способни да носетѣ оръжие да се притечетѣ на помощь на Македоно Одринското освободително Дѣло. За това щомъ получите настоящето веднага да напускате сички ваши чѣстни работи и да си дойдите на мѣстата. По възможность всѣки каквото оръжие може да си земе и незабавно да си тръгните.

Прѣдсѣдатель П. Шишмановъ Секретаръ Н. Данаилов Членъ Хр. Караманджуковъ

През Средновековието , в местността Ѝноглово е имало голямо българско село, споменавано и като Кутлово. Там през XIV век се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в Централните Родопи . Предполага се, че Карлуково (както Славейно се е казвало до 1934 г.) е основано от българи, избягали от насилственото налагане на исляма. Въпреки това отношенията между славейновци и жителите на околните българомохамедански села винаги са били много добри. Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като Руско-турската война и метежа на Сенклер — 1878 г., заедно са празнували както християнски, така и мюсюлмански празници. Добри са били и отношенията на славейновци с юруците — мюсюлмани скотовъдци, които разпространяват овчарството като поминък в селото. Все пак карлуковците като християни са били подложени на постоянни издевателства от страна на българомохамедани от околни и по-отдалечени села. Това важи и за представителите на официалната власт, които били от съседното с. Каршил (дн. с. Виево) — център на нахия. В такива трудни условия те е трябвало да оцеляват. В средата на XIX век славейновците се замогват и изкупуват от юруците околните планини. Оттогава много от горите в Славейно са кооперативни. През XIX век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика, когато той посещава селото. До Балканската война ( 1912 г.) с. Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание начело с войводата Пейо Шишманов . Племенникът му — знаменосецът Кольо Шишманов, загива в битка с турците и е възпят в родопски народни песни .

Освен овчарството в село Славейно са били развити дюлгерството , абаджийството , керванджийството и риболовът в Егейско море . Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото. Оттогава то започва да обезлюдява. Много славейновци се изселват в Пловдив , София , Казанлък , Кърджали и Смолян .

География

Село Славейно се намира в планински район — Преспанския дял на Централните Родопи . Разположено е по поречието на р. Малка Арда. Близо до селото е връх Преспа — 2001 м, и хижа „Преспа“ Архив на оригинала от 2005-02-11 в Wayback Machine .. В землището на селото се намират исторически места — параклисът „Св. Дух“, местностите Хайдушки поляни , Иноглово, Балитско и Бахтярица.

Събития

Селският събор се провежда обикновено в началото на месец август , по случай Илинденско-Преображенското въстание . Всяка година гости на събитието са известни български политици, учени и интелектуалци.

През 2008 година тържествата се провеждат на 9 и 10 август под патронажа на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин . Специален гост на честването е и директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров , който произнася слово за подвига на въстаниците. Официалните лица поднасят венци и цветя пред гробовете на Пейо и Колю Шишманови и паметника на Хайдушки поляни .

Всяка първа събота от септември се организира събиране от славейновци на чеверме край новия параклис при Шарков мост.

Личности

Много известни хора са родени в Славейно. Сред тях има революционери: Пею Шишманов (войвода) и племенника му Колю Шишманов (знаменосец); индустриалци: Никола Чилов е създател на първите големи химически заводи в България ( Костинброд ), Никола Велковски започва електрификацията на Смолян ; архитекти: Стойчо Велковски проектира новия център на Смолян и курорта „ Елените “.

Славейно е известно и с големия брой лекари, които са се родили в него (над 80). Сред тях са проф. д-р Константин Чилов ( 1898 — 1955 г.), ген. проф. д-р Димитър Шишманов , известен кардиолог.

В началото на XX век с. Славейно е един от центровете на толстоизма в България , разпространяван от учителя Пейо Чернев .

Архитект Боян Чинков завършва образованието си в Германия през 1925 г. и работи в Пловдив. Като голям шегаджия и разпространител на вицове, в това число и политически, е осъден от комунистическото управление за разпространяване на политически вицове. Освободен е от затвора по личното застъпничество на френския президент Де Гол пред тогавашния български държавен глава Тодор Живков.

Д-р Никола Чилов завършва Свищовската търговска гимназия в началото на ХХ век, а после и висше образование в гр. Ерланген (Германия) с отличие. От 1911 г. е счетоводител на Българската екзархия в Цариград до Междусъюзническа война от 1913 г., когато българският екзарх се премества в София. След това работи като банкер и промишленик, за да се издигне до крупните български индустриалци през 30-те години на ХХ век. Умира на 51 г. от автомобилна катастрофа, при която загива на място известната българска певица Христина Морфова .

Емануил Беев (1858 – 1927), свещеник в Карлуково (1884 – 1891), архиерейски наместник на Българската Екзархия в Ахъ-Челебийско (1891 – 1898; 1906 – 1914). В усилните времена на борбата срещу гъркоманството в Среднородопието той успява да утвърди позициите на екзархистите и да доведе борбата до успешен край. От 1914 до 1927 г. е отново свещеник в родното си село. Той е с изключителни заслуги за опазване на българщината в края. Ангел Инджов (1866 – 1939), български свещеник и революционер Никола Хаджипетров (? – 1906), български революционер Христо Карапача, Стою Кумчев Краля, Хилю Ташев Бъговски и Мария Попвасилева Хасиванова, български революционери, куриери на ВМОРО Илия Бручев , инженер-геолог и академик на БАН Данчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 17-годишен, зидар, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина Богдан Добровски (1880 – след 1943), просветен деец и революционер Стойчо Н. Струнчев, Димитър Ил. Кавгазов, Илия Ст. Михайлов, Васил Д. Манолевски и Тодор Д. Ангелов, четници в Ахъчелебийско-Скечанския революционен район по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

Друго

В селото има два магазина за хранителни стоки и един за домашни потреби. На мястото на стария магазин за домашни потреби е открито ново кафене.