Солища (Село)

Област: Смолян

Население: 39 души[1](15 март 2024 г.)2,68 души/km²

Площ: 14,67 km²

Надморска височина: 1310 m

Пощ. код: 4711

Тел. код: 03030

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 68000

История

Има различни версии за произхода на името на селото. Една от тях гласи, че когато в края на XVII век тук дошли първите заселници и започнали да строят, те намерили останки от някогашни тракийски селища (селища – солища). Друга версия е, че на мястото на днешното село (тъй като Солища е разположено на южния склон на Солийски връх и тук най-бързо се стопява снегът) старите овчари са „кърмили“ стадата си със сол (солище – място, където се поставят буците каменна сол за добитъка ).

География

Село Солища е разположено в планински район, който обхваща най-високата част на Родопите – Перелишкия масив . Той е изграден от вулканични скали, предимо риолити. Тук се издигат най-високият връх на Родопите – Голям Перелик (2191 м), връх Малък Перелик (2147 м), а на запад от тях – Шилестата чука (2188 м), която днес се нарича връх Орфей . В северния край на селото се извисява Солийски връх (1649 м).

Солища отстои на 4 км от средищното селище Широка лъка , на 26 км от гр. Смолян , на 24 км от гр. Девин , на 24 км от гр. Чепеларе и на 16 км от курорта Пампорово . Разстоянието по маршрута Солища – хижа „Перелик“ е ок. 3 км. Селото е отворено към централната пътна мрежа, идваща от Пловдив – Кричим – Девин – Широка лъка – Смолян .

От Перелишкия масив се стичат много потоци, които на места образуват малки водопади и вирове ( „Казанът“ ) и оформят оттока на река Луковица ( Солицка ), приток на Широколъшка река и р. Въча . Селото е водоснабдено от два планински извора.

Растителността е богата на лековити билки и „чайове“ – мащерка , риган , жълт кантарион . Виреят ядливи гъби – манатарка , сърнела , пачи крак , рижика , масловка , ливадна и горска анасонова печурка и др. В района растат малини , черни и червени боровинки , разнообразни цветя и плодове – ябълки , круши , череши , сливи . Основна култура в Солища са картофите ; някога около селото са сеели пшеница , ръж , овес и ечемик . В горите и из поляните се срещат мечки , вълци , лисици , сърни , диви свине , зайци , катерици , таралежи и др. Някога във всяко семейство са гледали крави , коне , мулета и волове .

Село Солища има южно и отчасти източно изложение. Това, заедно с умереноконтиненталния климат и средната надморска височина от 1369 м, благоприятства развитието на вековни иглолистни гори.

Личности

В периода 1896 - 1900 година в село Солища работи като учител Екзарх Стефан I (със светско име Стоян Попгеоргиев Шоков). Тук е вилата на първата жена летец в България – Мария Атанасова , за която село Солища е било мястото за връзка с Космоса . Тук е старинната къща на писателя и преводач Венцеслав Константинов . Родното място на признатия гайдар и майстор на гайди Тодор Шишков (1899 – 1965) – участвал в състав „100 каба гайди“; получил отлична награда от национален фолклорен събор „Рожен“ през 1961 за индивидуален изпълнител.