Црънча (Село)
Област: Смолян
Население: 543 души[1](15 март 2024 г.)45,4 души/km²
Площ: 11,963 km²
Надморска височина: 1112 m
Пощ. код: 4837
Тел. код: 030459
МПС код: СМ
ЕКАТТЕ: 78567
История
Населеното място е създадено и съществува от времето на древните тракийски царства, римското владичество . След 1912 година Црънча е съставно село на Неврокопска околия, след това за определено време е било съставно населено място към околия Драма . Към 1926 година Црънча влиза в състава на община Кочан . След закриването на община Кочан през 1934 година, попада в община Сатовча . С указ 80 на Президиума на Народното събрание от 13.02.1950 г. е причислено към възстановената община Кочан. С решение на Благоевградски окръжен народен съвет от 28.11.1958 г. отново е причислено към община Сатовча. Върнато е отново на община Кочан по силата на указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23.12.1965 г. С указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22.12.1978 г. община Кочан е отново закрита и всичките ѝ съставни селища, включително и Црънча, са включени отново в състава на община Сатовча. По силата на указ 3005 на Държавния съвет на НРБ от 06.10.1987 г. селото преминава от община Сатовча към община Доспат .
Под село Црънча, в местността Римският мост, е минавал древен тракийски път, по-късно използван от римляните и от Византия, свързващ долините на реките Места и Струма с Горнотракийската низина . Пътят почти съвпада с артерията Виа Егнация . Римският път и мост е разрушен при изграждането и ремонтирането на пътната мрежа в региона през втората половина на 20. век. Мостът е бил едно от малкото места, където река Рата е можело да бъде пресечена преди изграждането на язовир Доспат , а положението на селото над моста му е давало важно стратегическо значение.
Поради това стратегическо разположение местното население насила е било ислямизирано през 16. – 17. век, при което голяма част от него е било избито от османската власт. Насилственият характер на този процес стои в основата на името на местното българо-мохамеданско население „помаци“. Кървавите събитията от този период са представени в романа на Антон Дончев „Време разделно“ (1964 г.) и едноименния филм от 1988 г. След насилствената ислямизация в селото християни практически не остават.
По време на Априлското въстание от местното мюсюлманско население са формирани башибозушки части в района Дъбраш, които подтикнати от турската власт и ислямското духовенство участват в разоряването на редица български села по северните склонове на Родопите, дори такива, които не са възставали. Трагичните събития, свързани с поголовно избиване на християнското население, организирани изнасилвания, масови кражби на покъщнина и на осиротели деца, детайлно се разгледани в романа „Калуня-кала“ на Георги Божинов (1988 г.), където селото е споменато с действителното си име.
Като възмездие за участието им в издевателствата през 1876 г., в периода на Балканската и Междусъюзническата война , в края на 1912 и началото на 1913 година е извършено насилствено покръстване на помашкото население в Родопите и селото е опожарявано два пъти, при което масово са били избити и изклани по-голямата част от жителите му, поради отказ да приемат насилствено наложената християнизация. Насилията са извършени от свободно образувани паравоенни формирования от християнските села от района на Чеч , предимно от селата Сатовча , Долен и Гърмен , и отчасти от военни длъжностни лица, водени от тогавашния околийски управител Хаджи Мървак и от църковни служители на Неврокопската епархия и Българската православна църква .
В 1910 г. в селото живеят 396 жители, след края на Първата световна война в 1920 г. то е с население 195 души. След това броят на населението е както следва: 1926 година – 251 жители; 1934 година – 283 жители; 1946 година – 351 жители; 1956 година – 386 жители.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан , Бръшлян и Жишево , Любча , Марулево , Усина и Црънча живеят 2416 помаци.
През 1987 година кметът и директорът на училището на съседното село Бръщен и кметът на град Доспат отишли в София , като директорът се представил за кмет на Црънча и поискали административна процедура за прехвърлянето на Бръщен и Црънча към община Доспат с уговорката спорният водоизточник, снабдяващ двете села, да бъде предоставен единствено само за населението на село Бръщен. Последвала така наречената „Водна война“ между двете села, която приключила успешно след двумесечна блокада и обсада на населените места от нощни доброволни селски наряди и постове, които наблюдавали подстъпите към двете села с цел да не се допусне умишлен палеж на къщите и стопанските сгради, както и след успешната намеса на специализирани военни части за предотвратяване на масовите безредици. Неизвестни лица от село Бръщен умишлено отрязали моста и прекъснали пътната връзка на село Црънча с останалия свят, но след това други неизвестни лица отрязали захранващите кабели за високо напрежение и прекъснали електрозахранването за село Бръщен. Преговорите между страните са се осъществявали под ръководството на вицепрезидента на Република България Атанас Семерджиев , областните управители и представителите на общинските администрации. По време на обсадата, вицепрезидентът облита района на действията с военен хеликоптер и осъществява кацания в двете села, където провежда преговори с протестиращото население за прекратяване на размириците. За радост „Водната война“ и обсадата приключила без жертви, а само със заплахи, ругатни и обиди, временно взети заложници от двете страни и малки натъртвания при лек ръкопашен бой между участниците. Всичко приключило успешно чак когато и двете села са били водоснабдени с помощта на нов, допълнителен водоизточник каптиран с помощта на съществуващите тогава Строителни войски . Събитията по така наречената „Водна война“, са отразени и обявени единствено по европейските радиостанции „Свободна Европа“ и „Би Би Си Лондон“.
През 2012 година жителите на селото изпращат писмо до българските институции и гръцкото посолство в София, в което заявяват желанието си Црънча да бъде прехвърлено към Гърция , тъй като вече 20 години след демократичните промени още не им е върната земята.
География
Село Црънча се намира в планински район в югозападната част на Родопите , на 18 километра южно от град Доспат и на 30 километра югоизточно от град Гоце Делчев . То попада в историко-географската област Чеч .
Къщите са построени в малка седловина, малко под върха на височинното плато, разположено в местностите Райвлен, Ливаде, Горното гробище и Бърчината, което е с полегат релеф и е единствената естествена защита от северните ветрове, както и подходящ терен за земеделска дейност.
Въпреки че платото е по-подходящо за застрояване, самите къщи сякаш са търсили закрила от северните планински ветрове, минаващи над платото, като са накацали една до друга и една под друга, по посока от изток на запад и всяка една от тях е огрявана от слънцето от сутрин до вечер през целия ден. На изток погледа стига и се спира от склоновете на Барутинско-Буйновския планински масив, а на запад погледа преминава през диплите на областта Чеч до върховете на Пирин .
Самият терен, на който са построени къщите, е със средно лек полегат склон, с изцяло южно изложение и с оглед към разположения под селото планински каньон Рата , в посока към село Бръщен на отсрещния рид и явно търсещ в простора на скритото зад извисяващата се на югоизток планина Али ботуш и още по на юг намиращото се далечно топло Беломорие .
С това си разположение селото е недосегаемо за наводнения и падналият през зимата сняг, който се топи бързо под въздействието на южните лъчи на слънцето. Климатът е мек и през цялата година няма силни горещини и силни студове. Лятото не е много горещо защото има постоянно и умерено ветрово течение, а зимата е с кратки и не много силни снеговалежи.
Землището на селото попада в пояса на буковите гори, ландшафтът е ерозионно-денудационен на гранитоидни скали, за който са характерни естествени гори, преобладаващи от бреза и голи скали, горско-храстовата растителност и смесените площи с естествена и аграрна растителност.
Събития
Празнуват се като основни празници Рамазан байрам и Курбан байрам . Марта и Невруз се отбелязват през месец март , Гергиден на 6 май , Предой – на 24 май , Касъм – през месец октомври, Нова година – на 31 декември и 1 януари , както и официалните държавни празници на страната. Марта, Неврус, Гергиден, Предой и Касъм се празнуват като религиозно-обредни събития и обичаи, свързани с различни поверия, наподобяващи древните тракийски езически ритуали, от които произлизат впоследствие и някои християнски празници.
Марта – обреден обичай, отбелязван в първите дни на месец март свързан с поверие за здраве, плодородие и предпазване на семейството, домашните животни и покъщнината от опасности през годината. Събират се сухи треви от сено, слама и съчки, които се поставят на купчинки на различните ъгли на къщата и плевнята и след запалването им, под надзора на стопанката на къщата огньовете наситени с много дим се прескачат от децата и членовете на семейството с цел през лятото да не бъдат ухапвани от змии и други опасни и отровни животинки и твари; Невруз (22 март) – поверие и обичай, през който ден не трябва да се извършват определени дейности в домакинството. Празникът е равностоен на Нова година при туркмените и други средноазиатски народи; Празникът е със зороастрийски произход и вероятно е останал от арменските павликяни , които Византийската империя империя е разселила в Родопите през Средновековието . Предой – обичай, провеждан през месец май свързан с плодородието, събирането, разделянето и преброяването на овчите стада и овчарите; Касъм – обреден обичай с арменски произход, отбелязван в края на месец октомври; Молитви за дъжд (Пеперуга) – обреден обичай при засушаване, изпълняван в джамията или на открито покрай чешма, където се приготвя и раздава курбан с произнасяне на молитви към Аллах за даване на дъжд и плодородие за реколтата.
1912 година – Начало на операцията за асимилация на населението чрез налагане на насилствена християнизация, смяна на арабско-мюсюлманските имена, насилствено покръстване, кланета, убийства на населението и опожаряване на селото, продължило до края на 1913 година; 1922 година – Проведени мероприятия по втория Възродителен процес ; 1926 година – Възстановяване на старите две воденици-мелници по поречието на река Доспат ; 1934 година – Започва дейността си Дружба "Родина" – насилствено са наложени български християнски имена, а традиционната носия е забранена. В богослужението арабският език е заменен с български. 1934 година – Селото е опустошено от проливен дъжд и градушка; 1943 година – Мобилизация на войници от селото за армията на коалицията и впоследствие преминаване и участие във Втората световна война ; 1945 година – Проведени мероприятия по четвъртия Възродителен процес ; 1951 година – В селото е отворен първият магазин, част от Потребителна кооперация „Напредък“, Община Кочан ; 1961 година – Проведени срещи с договорки между представители на държавната власт и населението за цялостно преселване на селото в пловдивското поле; 1963 година – Създаване и сформиране на спортен футболен клуб „Вихър“ – Црънча, който през 2010 г. е преименуван на „Абърдийн“ – Црънча; 1964 година – Прокаран е първият електропровод за селото и е пусната за първи път електроенергия за битови нужди; 1972 година – Насилствена смяна на имената и начало на Възродителен процес ; 1974 година – Извършено е принудително коопериране на имотите на земеделските стопани в ТКЗС и впоследствие преобразуване в АПК; 1976 година – Закупен е първият частен лек автомобил в селото – марка ЗАЗ – „Запорожец“; 1977 година – Проведена археологическа експедиция и разкопки в района на тракийското светилище Скалето от археологическа група от страните на Централна Европа ; 1978 година – Открит е древен тракийски и римски водопровод направен от глинени тръби, водоснабдяващ центъра на селото от водоизточници в местност Ливаде, местност Горното гробе; 1980 година – Начало на прокарване на новия черен път от село Црънча през местността Владовица за село Барутин ; 1982 година – Направено е първото асфалтиране на пътя от разклона Владовица до село Барутин; 1985 година – Двумесечната „Водна война“ между населението на Црънча и Бръщен и блокиране на селата от полицейски и военни части; 1985 година – Прокарване на първия държавен водопровод от метални тръби и централно водоснабдяване на селото; 1985 година – Направено е първото асфалтиране на улиците в селото; 1986 година – Начало на ремонт и частично асфалтиране на пътя от село Ваклиново до село Црънча, спряно в края на същата година; 1987 година – Пристрояване и разширение на новото училище и откриване на целодневна детска градина; 1988 година – Налагане на принудителна административна промяна и преминаване на селото от община Сатовча , област Благоевград към община Доспат , област Смолян ; 1990 година – Основен ремонт на сградата и възстановяване минарето на джамията; 1993 година – Начало на ликвидацията на Аграрно-промишления комплекс и Трудово-кооперативното земеделско стопанство; 1994 година – Начало на двегодишното масово иманярско нашествие от различни краища на страната и разкопки на тракийски и римски гробища, стари зидове, основи и останки от укрепителни съоръжения и могили, разположени в землището на селото, продължило до края на 1996 г.; 1997 година – Пуснат е първият шивашки цех „Прѐвалата“ и са открити първите недържавни работни места; 2001 година – Първото производство на дървени въглища в района по открит способ в камини, в местността Пониква; 2003 година – Начало на строежа на новата кметска сграда, завършена през 2006 година; 2004 година – Направено е първото асфалтиране на пътя село Црънча, разклон Владовица за село Барутин ; 2005 година – Предприети действия по актуализация на стария идеен мегапроект от 1964 г. за построяване на Хидроенергиен комплекс РАТА , представляващ построяване на три язовирни гравитационни стени и язовири на река Доспат , на 0,7 километър преди българо-гръцката граница, вторият след сливката на река Рата и река Осинска в местност Шумата, землище село Бръщен и село Жижево и третият 0,8 км след мест. Владовица; Хидро-Енергиен Комплекс - РАТА 2006 година – Начало на изпълнение на проект Родопи - по пътеките на Орфей и Евридика , имащ за цел създаване на контактен пункт между България и Гърция с възстановяване на съществуващите в миналото древни тракийски и римски пътища между Родопите и Беломорието , като път с туристическа насоченост за туристи, работници, леки и лекотоварни автомобили по направление Пазарджик – Пещера – Батак – Доспат – Барутин – разклон Владовица – гранична пирамида №190, продължаващ на територията на Република Гърция по направление – гранична пирамида №190 – разклон село Борово (Потами) – село Вощица (Микромилия) – село Попово село (Пападес) – село Махаледжик – село Дряново (Монастираки) – град Драма – град Кавала .
Личности
Бабата на Таркан – известен певец и музикант от Турция, Незе, е родом от Црънча, емигрирала в Турция през 1912 година.
Друго
От 1995 година над десет пъти годишно мълнии поразяват къщата на Зекир Чолаков, впоследствие наречена „Къщата на мълниите“. Тази загадка се е превърнала в привличаща сила за научни, фирмени и ведомствени интереси. Самозапалването се е забелязвало дори при напълно ясно и безоблачно време. Въпреки изградената гръмозащитната система, която пази района в радиус от 20 метра, двата гръмоотвода не спират естественото електричество, а къщата периодично току пламва. Множество хипотези, свързвани дори с мистични сили и златно съкровище на траките , са били изказани във връзка с това явление. Преди време в близост до мястото е имало и археологическа експедиция, затова и местните свързали мистерията с нещо, заровено в земята. През 1994 година в близост от това място при изкоп на основите на строеж на съседна стопанска сграда са извадени позлатен пълен комплект военни доспехи, принадлежащи на знатен тракийски воин-владетел, които през 1994 година са иззети от органите на реда от иманяри в община Сатовча , който комплект е изложен в Националния археологически музей – София, с отбелязан произход от района на община Сатовча. От този период и от многократните набези на иманяри от 1990 година е останалото наименованието „Селото на тракийските съкровища“. Отделно учени от БАН изследвали земни проби от под къщата и установили, че привличането на мълниите е в резултат на химични промени, при които почвата силно се метализира, но все още не са изяснени причините за превръщането на твърдия камък в сулфати и други съединения с метален характер, както и наличието на много висока електропроводимост около тези сгради. При един от многото случаи на паднали мълнии в къщата на Зекир Чолаков, всичкият домашен добитък измрял, а хората оцелели като по чудо. Анонимна българска лекоатлетка се трогнала от случката и затова дарила на семейството 500 лева за нова крава.