Българско знаме

Чокманово (Село)

Област: Смолян

Население: 71 души[1](15 март 2024 г.)7,74 души/km²

Площ: 9,243 km²

Надморска височина: 1102 m

Пощ. код: 4760

Тел. код: 03038

МПС код: СМ

ЕКАТТЕ: 81520

История

Първото заселване е станало през 1600 година. През 1836 година в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.

Революционният комитет в Чокманово е основан в 1899 година, веднага след този в Райково. Председател от 1900 година е Таню Стоев , а секретар Христо Караманджуков и комитетът е с функции на околийски (районен).

Според Националния регистър на населените места през 1934 година Чокманово е наброява 941 души, а през 2011 година – 93 души .

Населението на село Чокманово е източноправославно .

География

Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на Родопите на около 6 км южно от град Смолян и 7 km северно от село Смилян . В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът „Свети Атанас“. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.

Личности

Андрей Макрелов , духовник и деец на ВМОРО Д-р Асен Каишев (18?? – 1944) – известен пловдивски лекар и общественик. Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, кафеджия, ІІІ отделение, Скеченска чета, 2 рота на 14 воденска дружина. Атанас Каишев (1872 – 1941) – генерал, професор по военни науки. Атанас Ташев (1915 – 1987) – военен Бисер Киров (1942 – 2016) – поп певец, композитор и общественик. Иван Калайджиев , български революционер, деец на ВМОРО Иван Караманджуков , български революционер, деец на ВМОРО Костадин Попандреев Макрелов (1880 – 1907), деец на ВМОРО Любен Станев (1924 – 2009) по майчина линия от рода Каишеви. Сценарист на около 15 игрални филми, най-известният от които е „Цар и генерал“ (1966). Никола Каишев (1863 – 1953), инженер и общественик Петър Даракчиев (1879 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО Петър Каишев (1929) – български режисьор Ростислав Атанасов Каишев (1908 – 2002) – академик на БАН, професор, доктор на физикохимичните науки. Син на генерал Атанас Каишев . Таню Стоев Братанов (1863 – ?), български революционер, деец на ВМОРО Христо Стоев Братанов-Лакудата (1869 – 1934), български революционер, деец на ВМОРО Христо Караманджуков (1876 – 1952), български революционер, деец на ВМОРО Христо Тодоров-Дювлете, четник от ВМОРО.