Волуяк (Село)

Област: София

Население: 2746 души[1](15 март 2024 г.)151 души/km²

Площ: 18,155 km²

Надморска височина: 535 m

Пощ. код: 1346

Тел. код: 02

МПС код: С, СА, СВ

ЕКАТТЕ: 12084

История

Историческите корени на днешното село са от началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.), известен като велик строител, е прокарал отклонението от главния военен римски път за Пауталия (Кюстендил). Пътят е бил 8 – 10 м широк, а пътна каменна колона с надпис е показвала мястото на това отклонение. Интересен е надписът на колоната: „На добър час! За здравето, спасението и победата на нашия господар Марк Антоний Гордиан… градът Пауталия постави тази милиарна колона с най-добро чувство“.

По стария римски път минават 2 от най-големите кръстоносни походи – първият (през 1096 г.) и третият – от 1189 – 1191 г. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път.

Известна е и ниската разлята могила в местността Селище, за която се вярва, че който копае и взема камъни от това място, ще го постигне нещастие. Съществува щастлив случай, при който Валентин Стоянов Борисов от Волуяк попада на бронзова монета от времето на императора Марк Аврелий (161 – 180 г.)

Името на Волуяк се среща в османски документи – кадийския регистър на Софийския кадия от 1550 г., във връзка с частни правни спорове. Допуска се, че е съществувало като селище още преди падането на тези земи под турско владичество.

В с. Волуяк е роден (2 април 1854) единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, човек с изключително интересна съдба. Осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата „Под руския орел“. След това се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в битката при Стара Загора и в боевете на Шипка . След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 г. на 9 май 1942 г.

Във войните 1912 – 1918 г. са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

Допреди около 5 години на 7 февруари се е провеждало традиционно интересно събитие – събор, който се нарича „Джамала“. И до днес на 6 май се провежда събор, който се празнува с курбан, песни и танци от младите самодейци от народно читалище „Изгрев“ по случай Гергьовден.

География

Селото е разположено на 535 метра надморска височина в централната част на Софийското поле , на 15 километра северозападно от центъра на София и на 2 километра извън Околовръстния път по Ломското шосе . Площта на землището му е 18,155 km², като то граничи със землищата на Костинброд на север, Мрамор на североизток, София на югоизток, и Гурмазово и Пролеша на запад.

Личности

Георги Стефанов Христов е известен български поп певец , композитор и текстописец . В края на 80-те години се превръща в една от най-ярките звезди на българската поп музика.

Друго

Скали Волуяк край остров Гринуич, Южни Шетландски острови в Антарктика са наименувани в чест на село Волуяк.