Желява (Село)

Област: София

Население: 439 души[1](15 март 2024 г.)9,77 души/km²

Площ: 44,967 km²

Надморска височина: 709 m

Пощ. код: 1807

Тел. код: 02994

МПС код: С, СА, СВ

ЕКАТТЕ: 29204

История

Около селото са запазени редица паметници, свидетели на многовековното съществуване на селището – тракийска могила, некрополи, римски монети, средновековно градище, манастири и др. Населението принадлежи към етническата група шопи . В епохата на Българското възраждане Желява започва своето икономическо, културно-просветно и политическо пробуждане. През пролетта на 1872 г. е създаден Желявският частен революционен комитет.

География

Намира се на 29 км от София по пътя за Ботевград, между селата Яна и Елешница (преди 1991 г. – Йорданкино), на 1 км от автомагистрала „ Хемус “. То е разположено в полите на Западна Стара планина – изходен пункт по туристическия маршрут за връх Мургаш, където са разположени едноименнатата хижа и метеорологична станция.

Събития

Редовен ежегоден събор в съботата след Спасовден.

Личности

В с. Желява са родени:

политикът Тодораки Пешов (1838 – 1892), първият избран кмет на София след Освобождението . Тоне Крайчов – националреволюционер, основава с помощта на Димитър Общи на местния революционен комитет. Стоян Младенов (по прякор Мечката) – революционер, участник и съпредседател в Желявския революционен комитет; заточен в Диарбекир, където умира през 1873 г.

На два километра от Желява, по пътя за връх Мургаш, в местността „Мерова поляна“ е убит от башибозуци Ботевият четник Ангел Тодоров . Всяка година на 2 юни на „Мерова поляна“ се отдава почит пред паметника му. Освен жителите на Желява, на „Мерова поляна“ пристигат хора от околните села и София, както и потомци на Ботевия четник от родното му село и от Разград.