Мрамор (Село)
Област: София
Население: 1958 души[1](15 март 2024 г.)136 души/km²
Площ: 14,362 km²
Надморска височина: 526 m
Пощ. код: 1261
Тел. код: 02998
МПС код: С, СА, СВ
ЕКАТТЕ: 49206
История
Предишното село е било на около при сливането на реките Блато и Крива на километър-два западно от сегашното местонахождение, на високата речна тераса югозападно от местността Завирица. Това селище, от което е останал единствено обновяваният в по ново време параклис „Св. Петър“, е носело името Крамор. В апсидата на параклиса е вградена стара мраморна колона, много подобни камъни от древни градежи са намирани и на територията на сегашното село и са били вграждани в къщите, други могат да се видят в църковния двор. По сред сегашното село до началото на 1980-те години съществуваше стар некропол , унищожен без проучване от тогавашната власт.
Има две легенди за името на селото и за историята му. Едната легенда разказва, че по време на османската власт българчета си играли с турско дете, българчетата го ранили и то починало. Турският паша се разгневил и избил почти цялото село. И оттам идва името Мра от Мор – мрамор. Друга версия е, че огромна част от населението на турската махала е измряло по време на чума . И българският Крамор се е преместил в освободената от турското население махала Мрамор.
Всяка година на Петровден се провежда традиционен събор с курбан на мястото на старото село. В околностите на Мрамор съществуваха и две важни оброчни места на юг и запад с названия „Кръста“. Тези места бяха белязани със свещените полски дървета – големи групи брястове. На тези оброчни места големите мраморски родови „изнасяха кръст“ на празника на рода. Традицията съществуваше да средата и края на 1970-те години и бе пресечена от тогавашната власт, а оброчните места заличени.
В средата на 20-те години на XX век, по инициатива на Янаки Моллов , в Мрамор е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.
В землището на селото се намира и бившето опитно поле на известния проф. Димитър Атанасов , основоположник на съвременната фитопатология в България.
Църквата „ Вси Светии “ е изписана в 1885 година от дебърските майстори Михаил и Христо Благоеви .
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото се стига до престрелка между комунисти и група барикадирали се офицери.
География
Селото се намира в средната част на Софийското поле , на 11 km от столицата София . Разположено е върху старата речна тераса на река Блато , чието течение съвпада с основната разломна линия в Софийската котловина. Селото е разположено южно от нея и заема средищно място в тази част на полето.
На юг от селото тече река Църна бара (Барата), в чието долинно понижение при водослива ѝ с Волуешката бара под местността „Гигевица“, при някогашните Чибови върби, се намира чашата на язовир „ Мрамор “. Река Църна бара води началото си от сливането на няколко малки потока, отводняващи северните подножия на Вискяр планина и полски извори в районите на Гурмазово , Божурище и Пролеша . Реката има сравнително голям водосбор и при високи води може да вдигне воден стълб до 3 – 4 метра. Влива се в река Блато под село Требич , югоизточно от Мрамор. Църна бара има интересни полски всечени меандри формирани от ниския ѝ ерозионен базис в река Блато. В съвременните условия устието ѝ в язовир Мрамор е живописна делта, обитавана от близо 175 вида птици, 43 от които са редки и изчезващи видове. Това прави язовир Мрамор едно от най-важните места по прелетния път Виа Аристотелис .
Течащата от север река Блато извира от многобройните карстови извори в околностите на селата Безден и Опицвет и отводнява карстовия масив на цялата Понор планина . Големият воден дебит на изворите и горните ѝ притоци Белица, Сливнишка, Крива, Уршак, формират най-голямото речно течение в западната част на Софийското поле. Блато влива водите си в река Искър под Кумарица , сега част от град Нови Искър . Река Блато е красива, макар и много засегната от човешката дейност река. Големият ѝ водосбор е предизвиквал при високи води в миналото огромни разливи стигащи до съседното село Доброславци . Тези води са подхранвали и многобройните влажни зони осеяни с матици и блата. Старите хора си спомнят, че в почти всяка къща в ниската долна махала на Мрамор навремето е имало лодка.
Разстоянието от околовръстния път на София до Мрамор е 2 км. На север са разположени селата Доброславци и Житен , на изток се намира село Мировяне , на запад се намира село Волуяк , а на юг е ж.к. Обеля-2 , заел част от землището на кв. Връбница и квартал Обеля. На югоизток се намират кварталите Требич и Илиянци .
Теренът е равнинен. Почвата е предимно чернозем и много плодородна. Популярен е язовирът на селото, който привлича множество рибари от София. Стара планина е близо и дава възможност за излети и гледка върху Софийското поле.