Подгумер (Село)
Област: София
Население: 889 души[1](15 март 2024 г.)76,4 души/km²
Площ: 11,644 km²
Надморска височина: 570 m
Пощ. код: 1221
Тел. код: 02
МПС код: С, СА, СВ
ЕКАТТЕ: 57011
История
В 5 век пр.н.е. в околностите на село Подгумер са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят във времето, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в Софийско нахлуват племената татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.
Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно се заселили и други хора, които се наричали „пришълци“. Така името се образувало от „под“ и „Гумер“.
Най-ранното споменаване на селото е от 1420 г. като Понкумир, по-късно като Бонгумир, и Подгумир. Най-ранното споменаване на съвременното название, Подгумер, е от 1728 г.
Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерският манастир, в който често отсядал дякон Левски , но манастирът тъне в разруха.
От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.
География
Село Подгумер е разположено в северната част на Софийското поле , в подножието на южен склон на Стара планина . Намира се на 17 km от центъра на гр. София . На запад, на 2 km под права линия е Гниляне , квартал на гр. Нови Искър . На юг от Подгумер, на 2 km е село Световрачене . На 1,5 km на изток се намира Войнеговци . Надморската височина на селото варира от 530 в най-ниската му точка (при входа откъм София), до 600 метра на мястото, където обръща автобусна линия 22. Вилните зони Пресвета, Целините и Къпина са разположени на 680 m н.в., в.з. Хумни дол, която е непосредствено до Подгумер в посока запад, е на 580 m, а в.з. Старата кория е на 750 m. С разположението си на южен склон, близостта до София и тихия район, Подгумер се превърна в привлекателно място за строителство на нови къщи в последните години.
Друго
През 2004 – 2005 г. Подгумер става известен покрай филма на Андрей Паунов „ Георги и пеперудите “, посветен на Дома за възрастни с умствена изостаналост в селото, неговите обитатели и директора му Георги Лулчев. Филмът печели голямата награда „Сребърен вълк“ на фестивала за документално кино в Амстердам , след което е прожектиран с голям успех в избрани кина из Европа и на ред международни кинофоруми. Печели призове в Загреб , Краков , Сараево , Пловдив , Берлин , Триест .