Паметник на Чакър войвода - Самоков

**Чакър войвода (1815–1855)** е легендарен български хайдутин, действал предимно в Рила. Роден е в село Продановци през 1815 г. под името Христо. Още като дете останал без баща, убит от турците, и бил отгледан от вуйчо си – поп Никола. По-късно попът го изпратил да работи в ковачницата на Рилския манастир, но поради бруталното отношение на калугера-майстор, Христо избягал в Самоков. Там се наел в оръжейната работилница на Мито Шатарента, където усвоил не само поправката, но и виртуозното владеене на оръжия.

Прякото му прозвище **"Чакър"** (означаващо *сив, сивоок*) идвало от неговия пронизителен поглед и светлите очи. Легендите разказват, че победил турски юнаци в хвърляне на камъни, а после те го нападнали в работилницата, но той успял да се спаси.

Сред най-известните му подвизи са:
- Победата над Мутиш ага.
- Сблъсъкът с Хаджи Дамба (1849), когото пощадил, въпреки надписа на чалмата му: *"Или главата на Чакъра – или смърт!"*