Братя Кунчеви (Село)

Област: Стара Загора

Население: 1010 души[1](15 март 2024 г.)29,7 души/km²

Площ: 34,074 km²

Надморска височина: 222 m

Пощ. код: 6057

Тел. код: 041173

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 06197

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Черкòво , остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Черково е слято през 1956 г. със селата Подслон (до 1902 г. – Карабунар, до 1950 г. – Царьово) и Руманя̀ (до 1906 г. – Смавлии) и е създадено село Братя Кунчеви, наречено в памет на братята Кунчо и Деньо Кунчеви ( партизани , загинали през 1944 г.). През 1963 г. Подслон и Руманя са отделени от село Братя Кунчеви като самостоятелни села.

В околностите на селото има следи от голямо праисторическо селище ( Плоска могила ), от старо тракийско селище, от старата българска крепост Градище, много надгробни могили . Намерени са бронзови и стъклени съдове и бронзово огледало от 2 век. Селото е основано преди османското владичество, според предание – от цар Иван Асен II , на мястото, където е бил зимният бивак на войската. Споменава се под името Черково в османотурски регистър от 1648 г. Името се свързва с манастирите и църквите в околностите на селото (днес развалини). През османското владичество населението е изцяло българско, участва в националноосвободителните борби.

По пътя за село Оряховица е известно мястото на манастира „Свети Тодор“. В северната част на селото е бил построен друг манастир „Свети Атанас“. Черква (църква) е имало и на мястото, където сега се намира каменна кариера. Непосредствено над самото село, в клисурата на Черковска река , се издига като естествена крепост височина, заградена от три посоки с дълбоки дерета. Това е Градище (Калето), където според преданието е бил бивакът на цар Иван Асен II . А на източния склон срещу Градището е била построена черква за девиците, които тогава са се черкували отделно и мястото и досега се нарича „Моминската черква“.

Църквата „Свети Димитър“ в селото е построена върху основите на средновековна църква, в последните години на турското владичество и е осветена към 1876 г. от екзарх Йосиф .

По фронтовете на Балканската , Междусъюзническата и Първата световна войни загиват 28 жители на селото. Във Втората световна война участват 48 жители, като 47 от тях се завръщат по домовете си.

С течение на годините жителите решават да променят облика на селото. С доброволен труд се построяват административна сграда на кооперацията, кметство, поща, читалищен дом, здравна служба, фурна, кооперативен магазин и училище.

Училище в село Черково (Братя Кунчеви) е създадено като начално през 1879 г. От 1927 г. училището е основно . През 1972 г. с него е обединено училището в село Подслон.

Читалище „Христо Ботев“ в село Черково (Братя Кунчеви) е основано в началото на 1929 г. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Христо Ботев-1929 г.“. Първите книги са закупени през 1936 г. и така се слага началото на читалищната библиотека. През 1951 г. се основава първият женски народен хор, а през 1955 г. – и първият танцов състав на читалището. През 1979 г. към читалището се създава и школа по акордеон . Към 2023 г. в читалището има: етнографски кът, който се намира в пенсионерския клуб в сградата; временна действаща певческа група в състав от 5 души. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ II степен за активна и народополезна дейност.

Потребителна кооперация в село Черково (Братя Кунчеви) е основана през 1925 г. като Кредитна кооперация „Взаимопомощ“, която действа от началото на 1927 г. Предметът на дейност на кооперацията е да кредитира членовете и да развие спестовността им, да снабдява населението на селото със стоки от първа необходимост, розопроизводство, лозаро-винарство, производство на петмез и други. През 1947 г. кооперацията се преименува на Всестранна кооперация „Взаимопомощ“, село Черково (Братя Кунчеви), а през 1955 г. става Селкооп „Обединение“, село Братя Кунчеви; от 1959 г. е Потребителна кооперация „Обединение“, а през 1972 г. става Районна потребителна кооперация „Обединение“ към Наркооп – Стара Загора.

География

Село Братя Кунчеви се намира на около 20 km изток-североизточно от областния и общински център Стара Загора и около 13 km западно от град Нова Загора . Разположено е в южните разклонения на Сърнена Средна гора , в близост с прехода към Старозагорското поле на Горнотракийската низина . През селото тече на юг Черковска река, която се влива в река Оряховска, ляв приток на река Кумруджа . В западния край на селото тече река Тодоровец. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 227 m, на север нараства до около 260 m, а на юг намалява до около 200 m.

Климатът е преходно-континентален . Почвите в землището са преобладаващо делувиални, наносни и лесивирани.

Общински пътища свързват село Братя Кунчеви:

на юг при село Подслон с второкласния републикански път II-66 , водещ на запад към Стара Загора, а на изток към Нова Загора; на запад през село Оряховица със село Дълбоки ; на изток през селата Руманя , Караново и Брястово със село Асеновец и минаващия през него второкласен републикански път II-55 (водещ на север към град Велико Търново ), а на юг – към Свиленград .

Землището на село Братя Кунчеви граничи със землищата на: селата Едрево и Паничерево на север; село Крива круша на североизток, село Руманя на изток; село Караново на югоизток; село Загорци на югоизток; село Събрано на юг; село Подслон на юг; село Оряховица на запад.

В землището на село Братя Кунчеви има много кладенци , както и 2 микроязовира – на югоизток от селото „Подслон (Братя Кунчеви-92)“ (поземлен имот ПИ 06197.50.92) и на север от селото „Братя Кунчеви“ (поземлен имот ПИ 06197.72.103), подходящ за риболов и отдих.

Етническият състав на населението на село Братя Кунчеви по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Числеността на населението на село Братя Кунчеви по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Числеността към 1956 г. обхваща и населението на селата Подслон и Руманя, включени през периода 1956 – 1963 г. в сборното тогава село Братя Кунчеви.

Северозападно от селото има кариера за добив на скални материали, пясък и глина.

Някога в землището е имало лозя ( памид ) и е отглеждана маслодайна роза . Към началото на XXI век се отглеждат други сортове грозде, предимно мерло , и отново се възстановяват розовите градини поради изключително подходящия климат.

Старата местна гора е дъбова , а новозалесените гори са борови . Дивечът е вече рядкост, срещат се диви прасета , сърни , елени , диви зайци , чакали , а вече и вълци