Воденичарово (Село)

Област: Стара Загора

Население: 57 души[1](15 март 2024 г.)7,38 души/km²

Площ: 7,756 km²

Надморска височина: 183 m

Пощ. код: 6051

Тел. код: 04125

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 11675

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Дермен махле , остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Дермен махле е преименувано на Воденичарово през 1906 г.

География

Село Воденичарово се намира на около 23 km юг-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 15 km изток-североизточно от град Чирпан . Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина . Надморската височина в центъра на селото е около 183 m. Климатът е преходно-континентален .

Източно от село Воденичарово тече на юг Ездачевска река, десен приток на река Мартинка .

Общински път на изток свързва село Воденичарово със село Михайлово (и със спирка „Михайлово“ на железопътните линии Пловдив – Бургас и Русе – Горна Оряховица – Подкова ), а през него – и със селата Борово , Ловец , Калояновец , Осларка и други.

Землището на село Воденичарово граничи със землищата на: село Михайлово на североизток и изток; село Самуилово на югоизток; село Гита на югозапад; село Малко Тръново на запад.

Етническият състав на населението на село Воденичарово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Към 15 март 1924 г. в село Воденичарово има регистрирани: 24 души по постоянен адрес; 57 души по настоящ адрес; 13 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Воденичарово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва: