Горно Ботево (Село)

Област: Стара Загора

Население: 1053 души[1](15 март 2024 г.)39 души/km²

Площ: 27,025 km²

Надморска височина: 144 m

Пощ. код: 6053

Тел. код: 041172

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 16701

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Шамлии , остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Шамлии е преименувано на Горно Ботьово през 1906 г. и на Горно Ботево – през 1956 г. През 1940 г. близкото село Соколец е присъединено към Горно Ботьово.

Сведения за селището има в османотурски регистър от 1488 г. под името Шамлулу и от 18 век – Шамлъ̀ Шамлѝ .

На около 3,3 km югоизточно от центъра на селото, в обработваем терен в местността Калето, се намират останки от античната и късноантична крепост „Калето“.

Селище в близост до съвременното е имало още по римско време, тъй като са намерени гробове от това време. Селото е основано от неизвестен турски бей в средата на 17 век и е наречено Шамлии по името на местността Шамлъ . През 1837 г. се срещат сведения за друго село в близост Кючук Дуванлии , населено само с българи. Дуванлии е наречено така, тъй като там е било развито отглеждането на соколи за лов (на турски : doğan – сокол ). След Освобождението Кючук Дуванлии се преименува на Малък Соколец (среща се и като Соколец ), а Шамлии през 1906 г. става Горно Ботьово . На 3 km северно от селата по времето на Руско-Турската освободителна война се е провел Джуранлийския бой (19 – 31 юли 1877) . На мястото на битката днес има издигнат паметник. Селото е водоснабдено през 1908 г. и са построени 4 чешми. След Първата световна война около 50 семейства бежанци от село Балъкьой в Беломорска Тракия се заселват в Горно Ботево . През 1940 г. селата са обединени административно в сегашното село Горно Ботево . По време на Балканските и Първата световна война селото е дало 45 жертви на фронта. Първото училище в селото е открито пред 1879 г., а сегашната сграда на училището е построена през 1930 г.

География

Горно Ботево се намира на около 14 km източно от областния и общински център град Стара Загора и 19 km запад-югозападно от град Нова Загора . Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина . Надморската височина в центъра на селото при кметството е около 144 m, теренът е равен със слаб наклон на югоизток. Климатът е преходно-континентален ; преобладават смолници , наносни и лесивирани почви.

Общинският път през село Горно Ботево води:

на изток през село Плоска могила до село Хан Аспарухово и връзка в него с третокласния републикански път III-5701 , свързан на север при село Подслон с второкласния републикански път II-66 (на запад към Стара Загора, на изток към Нова Загора), а на юг след село Пшеничево в село Сърнево – с второкласния републикански път II-57 (на запад към Стара Загора, на изток към град Раднево ); на север след кръстовище с републикански път II-66 – до село Дълбоки и други села нататък.

На около 4 km южно от селото минава автомагистрала „Тракия“ , с която то няма пряка връзка.

На около 2 km северозападно от селото по пътя към село Дълбоки има спирка „Горно Ботево“ на железопътна линия Пловдив – Бургас .

Землището на село Горно Ботево граничи със землищата на: село Дълбоки на северозапад; село Плоска могила на североизток; селата Хан Аспарухово и Бенковски на изток; село Сърнево на юг; село Боздуганово на югозапад; село Преславен на запад; село Калитиново на запад-северозапад.

Етническият състав на населението на село Горно Ботево по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Числеността на населението на село Горно Ботево по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Основният поминък на населението на селото е земеделие и животновъдство. Преобладаващо се произвежда пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. От 2005 г. селото започва и отглеждането на лозови насаждения. Земята се обработва механизирано.

Събития

Много от българските традиции и народни обичаи са запазени до днес и се празнуват всяка година в Горно Ботево.

Автентичното празнуване на Сирни заговезни , и най-вече „ о̀рата ко̀пата “. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя , който значи говоря . Още преди Заговезни се правят стрели (бутурници) специално от дрян. За здраве се хвърлят всички бутурници, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на бутурниците, да се пие домашно вино, обикновено направо от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал всички прескачат огъна по два пъти, за да им „паднат въшките“, за здраве и берекет през идната година.

Също така на Лазаровден се събират момите и тръгват да лазаруват . Пременени в традиционни фолклорни носии, те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

На Великден всяко семейство се събира на трапезата за традиционното борене с яйца.

На 14 август се провежда за поредна година Празник на домата „Дон Домат – плодът-зеленчук" . Програмата е включвала денят да бъде наситен с редуване на състезателна, изложбена и музикална част. Местните производители представят различни сортове от вкусния плод-зеленчук и подреждат изложба на ястия от домати. В музикалната програма се включат самодейни състави за народна музика и танци от Горно Ботево и съседните села.

На 26 октомври ( Димитровден ) жителите на Горно Ботево отбелязват празника на селото с традиционният Тракийски събор .

Празнуват се също така Бъдни вечер , Коледа , когато се и Коледува .

Личности

Атанас Маноилов (1860 – 1935) Пръв учител и будител. Кмет на селото без прекъсване 25 години. По негова инициатива през 1885 – 1887 г. е построен православен храм „Свети Димитър“ в с. Горно Ботево. През 1905 – 1908 г. е водоснабдил селото с питейна вода. Димитър Карев /1883 – 1963/ е народен учител, възрожденец, будител и просветител. Свързан е с историята на село Горно Ботево и със заселилите се там, около 50 семейства тракийски бежанци от Бълъкьой /село в Западна Тракия, Гърция/. Димитър Карев е автор на книгата „Един кът от Беломорска Тракия /Бълъкьой/“. Станчо Момчев (1873 – 1930) Съвместно с Димитър Драгиев работи за изграждането на БЗНС в страната. Умира след побой в гр. Лом, където бил по съюзна работа. Енчо Николов Енчев – Даскал Енчо (1876 – 1937) Основал БРСДП в с. Горно Ботево. Проф. Грозьо Станилов Добрев – доктор по математика. Работи в БАН и като декан на Математическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Чете лекции в престижни чуждестранни университети.