Дъбово (Село)

Област: Стара Загора

Население: 1220 души[1](15 март 2024 г.)18,3 души/km²

Площ: 66,68 km²

Надморска височина: 300 m

Пощ. код: 6178

Тел. код: 04333

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 24342

История

В землището на селото се намират няколко тракийски могили, които не се изследвани детайлно.

На север, на няколко километра, се намира напълно запазен мост построен от древните римляни. Който е действащ и до днес. По-нататък се намира „Иванкова пътека“. Тя е наречена така на името на Иванко, убиецът на цар Иван Асен I. След като убил царя, Иванко минал през Тревненския проход, през римския мост, землището на с. Дъбово и е отишъл в Боруй, днешната Ст.Загора. Градът е бил тогава под властта на византийския император и Иванко е потърсил спасение там

В средните векове проходът над Дъбово става честа арена на сблъсъци между ромейски и български войски. По-известна е битката при Кръстец , при която император Исак II Ангел е разбит от Асен и фактически България става независима от Византия .

От 3 март 1878 до 21 декември 1906 г. селото носи името турското име Яйканлий .

На север от селото, в подножието на Стара планина, в местността Кървеникът по време на Руско-турската война през 1878 година са изклани 200 мъже, жени и деца от Яйканлий.

География

Село Дъбово е разположено в Казанлъшката котловина , между Стара планина и Средна гора. Селото отстои на около 10 km източно от град Мъглиж, 27 km североизточно от областния град Стара Загора и 260 km източно от столицата София.

Дъбово е разположено на надморска височина от 300 m, в подбалканската низина, между Стара Планина и Средна гора , но по-близо до Стара планина.

На юг от него тече река Тунджа – приток на р. Марица . От другата страна на Балкана се намира град Трявна , връзката с който е Тревненския проход .

Климат – умерен, топъл, температура през януари от 0 до -2 °С, през юли – около 20 °С, валежи – около 600 mm на година.

Събития

Всяка година на Гергьовден – 6 май, се чества празникът на селото, който събира хора от най-различни възрасти и социални прослойки, бедни и богати обединени от общия дъбовски корен – време за родови срещи, спомени и безпаметни напивания. Организират се различни състезания, в това число и надбягване с коне , катъри , магарета , свине, волове, овце, магарешки и конски каруци, файтони, бой с петли, кучета, и най-вече свободни борби между пехливани. Победителят получава живо агне или козле за награда, а до късно вечерта – с традиционни и местни български хора на селския мегдан. Не са изключение и нестинарските танци върху жарава представяни от гостуващи изпълнители от странджанските села Бръшлян и Заберново с които Дъбово е побратимено. Отбелязването на празниците Коледуване , Бабин ден , Трифон Зарезан , Лазаруването е ежегодно.

Личности

Селото е родно място на много лекари, учители, революционери, инженери, икономисти, художници, офицери (един генерал), професори.

Димитър Калайджиев – търговец, един от първите Българи, които отиват да работят в Америка. Иван Попчев – художник (1941 – 1994); Христо Караиванов – строителен предприемач (1881 – 1946); проф. Никола Попов – професор по анатомия и ембриология (1881 – 1960). Декан на медицинския факултет в Лозанския университет, Швейцария. За времето си учен с международна известност; Христо Димов – архитект; Трифон Марков – генерал; Иван Кемалов – подуправител на БНБ; Петя Баракова-Славова – мажоритарен собственик на Инвестбанк .

Друго

В землището на селото липсват замърсяващи околната среда предприятия и производства, с изключение на урановата мина, която е затворена от десетилетия.