Дълбоки (Село)

Област: Стара Загора

Население: 1744 души[1](15 март 2024 г.)31,6 души/km²

Площ: 55,219 km²

Надморска височина: 266 m

Пощ. код: 6060

Тел. код: 041171

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 24482

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Дълбоки – и тогава със същото име, остава в Източна Румелия . Присъединено е към България след Съединението 1885 г.

По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и множес­т­во­то пред­ме­ти, на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 г. в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от подп. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. Голя­ма част от тях са в Аш­мол­с­кия му­зей в Оксфорд , а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на Рим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Августа Траяна (Стара За­го­ра) за Анхиало ( Поморие ). В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко владичество то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Име­то Дълбоки произлиза от тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол , като в не­го се за­сел­ват хо­ра, бягащи от турците, преселили се от Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­ган­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър.

Пре­ди па­да­не­то под ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во в Дъл­бо­ки е има­ло цър­к­ва и па­рак­ли­си, но са раз­ру­ше­ни от нах­лу­ли­те ор­ди. Ед­ва в на­ча­ло­то на 19 век в 1837 г. след про­ше­ние до сул­та­на в Дъл­бо­ки е пос­т­ро­е­на и ос­ве­те­на цър­к­ва „Ус­пе­ние на Света Бо­го­ро­ди­ца". В нея през 1838 г. е от­к­ри­то и пър­во­то ки­лий­но учи­ли­ще за окол­ност­та. Пръв пе­вец и дас­кал е въз­рож­де­не­цът Рай­чо Блъс­ков от Коприв­щи­ца, ба­ща­та на пи­са­те­ля Илия Блъс­ков. Ки­лий­но­то учи­ли­ще се по­се­ща­ва от де­ца и мла­де­жи не са­мо от Дъл­бо­ки, но и от окол­ни­те се­ла, а и от по-да­леч­ни. След Ос­во­бож­де­ни­е­то дъл­бо­ча­ни пос­т­ро­я­ват учи­лищ­на сгра­да, ко­я­то за оно­ва вре­ме е мо­дер­на и го­ля­ма. През 1934 г. се пос­т­ро­я­ва вто­ра учи­лищ­на сгра­да, тъй ка­то пър­ва­та не е дос­тастъч­на и в но­ва­та се от­к­ри­ва и ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка. През 1964 г. се над­с­т­ро­я­ва вто­ри етаж, пос­т­ро­я­ва се нов ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка и ра­бо­тил­ни­ци по дървообработ­ка и ме­та­ло­об­ра­бот­ка. През осем­де­сет­те го­ди­ни учи­ли­ще­то пре­ми­на­ва в ЕС­ПУ до 1991 г.

По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на тук е бил ща­бът и наб­лю­да­тел­ният пункт на ген. Гур­ко, кой­то ос­та­вя за спо­мен на дъл­бо­ча­ни своя по­хо­ден стол и би­но­къ­ла си. В зем­ли­ще­то на се­ло­то се во­ди и бо­ят за Сам­a­р­с­ко­то зна­ме и тук за­ги­ва под­пол­ков­ник Ка­ли­тин, ка­то след Ос­во­бож­де­ни­е­то се из­ди­га па­мет­ник за това съ­би­тие.

Пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то и след то­ва по­ми­нъ­кът на на­се­ле­ни­е­то е глав­но ско­то­въд­с­т­во­то, ка­то се от­г­леж­дат глав­но ко­зи и ов­це. За­ся­ва се ече­мик, пше­ни­ца и цареви­ца, а до
1960 г. – про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20 век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.

През 1930 г. в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло в България, се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 г. в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. здра­вният учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.

През 1919 – 1923 и 1931 – 1934 г. се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 г. в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 г. до фев­ру­а­ри 1988 г. Дъл­бо­ки е център на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.

От 1930 г. е и на­ча­ло­то на ви­нар­с­ка­та из­ба в се­ло­то, на­ци­о­на­ли­зи­ра­на през 1945 г. През шей­сет­те го­ди­ни е от­к­ри­та и фаб­ри­ка за оцет. Изгражда се дър­во­дел­с­ки цех, про­съ­щес­т­ву­вал до 1991 г.

Още през ок­том­в­ри 1944 г. се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10 януари 1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция „Шес­ти май“ с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.

От 1919 г. е из­г­ра­де­на и пот­ре­би­тел­на­та ко­о­пе­ра­ция „Нап­ре­дък", ко­я­то и до днес се на­ри­ча та­ка и об­с­луж­ва
Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.

Дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни – Бал­кан­с­ката, Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20 век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 г. се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919 – 1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 г. со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 г. 120-член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941 – 1944 г. от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Отечес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли.

Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.

Има пенсионер­с­ки клуб, кой­то все­ки чет­вър­тък има сбир­ки и раз­ви­ва мно­го­об­раз­на дей­ност.

Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции – всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то – вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.

География

Село Дълбоки е разположено в подножието на Сърнена Средна гора при прехода към Старозагорското поле на Горнотракийската низина . Селото се намира на около 12 km изток-североизточно от областния и общински център град Стара Загора и 20 km западно от град Нова Загора . Около 3 km общински път на юг свързва селото с минаващия през двата града второкласен републикански път II-66 .

Землището на село Дълбоки граничи със землищата на селата: Елхово на север, Оряховица на изток, Горно Ботево и Плоска могила на юг, Калитиново и Хрищени на югозапад и Колена на запад. Надморската височина в центъра на селото е около 266 m.

Климатът е преходно-континентален . Почвите в землището са преобладаващо ранкери, делувиални и наносни.

На около 6 km северно от Дълбоки по посока на село Елхово (носило името Милево през периода 1949 – 1993 г.) се издига връх Морулей (895,2 m). През Дълбоки тече малката река Хамам дере, обикновено наричана от населението Селската река , а в близост до селото текат още две планински реки – Капошница от запад и Кисикая от изток – и трите от поречието на река Кумруджа .

Етническият състав на населението на село Дълбоки по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Към 15 март 1924 г. в село Дълбоки има регистрирани: 1337 души по постоянен адрес; 1744 души по настоящ адрес; 1182 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Дълбоки по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Събития

Събор на селото – 6 май ( Гергьовден ).

Коледуване, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване

Личности

Родени в Дълбоки:

Дечо Колев (1879 – 1912) – командир на взвод в 21 Средногорски пехотен полк Димитър Димитров (1915 – ?), български партизанин Иван Желев (1911 – ?) – български офицер, генерал-майор Илия Блъсков (1839 – 1913), български писател Никола Христов (? – ?), български подофицер и деец на ВМОК Стефан Стоенчев (1851 – 1921) – Кмет на Стара Загора за един ден. Герасим Папазчев (1892 – 1925) – борец, революционер, партизанин, антифашист. Участник в Балканската война, в Първата световна война, председател на военния комитет на Окръжния комитет за Стара Загора. Началник влак в Стара загора, участник в железничарската стачка през 1919 г.

Друго

За селото са характерни мъжките имена Белин, Дамян, Бальо и женските Кера, Тонка, Златка, Зюмбюла и други.

Открит е модерен супермаркет от веригата КООП на 14 декември 2007 г.; стопанисва се от потребителна кооперация „Напредък“ с. Дълбоки, която е създадена през март 1915 г.