Елхово (Село)

Област: Стара Загора

Население: 600 души[1](15 март 2024 г.)12,7 души/km²

Площ: 47,388 km²

Надморска височина: 330 m

Пощ. код: 6174

Тел. код: 04334

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 48163

История

Старото село се е казвало Барковци и се е намирало 3 – 4 km североизточно от сегашното, близо до бреговете на р. Тунджа; при преместването си на днешното място то сменило и името си на Елхово заради елховата гора, която се намирала на това място. През 50-те години на ХХ век селото е преименувано на Милево (на името на комунистическия деец Милю Минчев от Ветрен), но след падането на комунистическия режим в 90-те години на века е възстановено старото му историческо име – Елхово. През 1982 г. е чествано четири века от създаването на селото. Според преданието селото било заселено от един овчар, беглец от турските безчинства от село Дъбене ( Карловско ) на име Бял Иван. Харесал той мястото на старото село Барковци и се заселил там, после отишъл и довел семейството си и свои близки от Дъбене и Войнягово (Карловско), и така се създало днешното село. Селище обаче е сьществувало в местността „Градището“, и както е видно от името му, то е било малка крепост, охраняваща прохода през Средна гора и пътя по билото, който свързвал крепостите при Оряховица и „Сечен камък“ при с. Дълбоки от южния склон на Средна гора, което явно е изчезнало при османското нашествие, тъй като керамиката намерена в него сочи живот от V – VI век до XIII – XIV в. По-късно през 1582 г. селото е споменато в един регистър на тимари под името Яхя, спадащо към Казанлък. Друг такъв регистър го споменава през 1692 г. под име Йъкъ виран (т.е. място с развалини). През 1828 г. в центъра на селото била изградена първата ниска църква под ръководството на свещеник Андрей Колев Синков. Годината 1828 – 1829 може да се счете за първата учебна година на килийното училище към църквата. Според д-р Поайе, през 1859 г. селото е имало 330 български къщи и само 40 турски с една черква и една джамия. Селото се е състояло от три български и една турска махала. През 1875 г. след потушаването на Старозагорското въстание тук намират своята смърт двамата братя Жекови. През 1938 г. е открит паметник на жертвите от войните. Тук е открит бюст-барелефът на видния български революционер поп Кузман Андреев Синков – съратник на Стефан Стамболов и Васил Левски. В годините 1896 – 1897 г. в с. Елхово е открита първата прогимназия в региона. В началото на 20-те години на двадесети век е било построено новото училище с прогимназия. Подробни сведения за с. Елхово са публикувани в книга от двамата родолюбиви българи Братя Андрей и Стефан Овчарови, издадена от техния братов син Андрей К. Овчаров.

География

Село Елхово е разположено в източния край на Розовата долина, по северните склонове на Сърнена Средна гора . През средата му тече Стара река със стръмни, скалисти, почти отвесни брегове. На север от селото се намира р. Тунджа . Намира се на 42 градуса и 50 северна ширина и 25 градуса и 48 източна дължина. Надморската височина е 260-280 m. Селото е на почти еднакво разстояние от трите съседни града (Стара Загора, Казанлък и Нова Загора), които отстоят на около 28 – 32 km. Областният град Стара Загора, в пряка линия през Средна гора, се намира на 20 km. На юг от селото в гориста местност се намира вторият по големина връх в Средна гора – връх Мурулей, който е висок 893 m.

Климатът в селото е умерено-континентален.