Загоре (Село)

Област: Стара Загора

Население: 1027 души[1](15 март 2024 г.)59,8 души/km²

Площ: 17,196 km²

Надморска височина: 160 m

Пощ. код: 6063

Тел. код: 041277

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 30119

История

Днешното село Заго̀ре е създадено през 1950 г. чрез сливането на две села в Старозагорски окръг, Старозагорска околия, общ. Оборито, а именно: чрез присъединяване на с. Голя̀мо кадѝево , намиращо се в днешната източна част на с. Загоре, към с. Обо̀рито – в днешната западна част на с. Загоре. Обединението е станало възможно в резултат на референдум, проведен през 1948 г.

За първи път двете села-предшественици на с. Загоре официално са отразени като населени места в България към 3 март 1878 г., когато западното село се е наричало Ахъ̀рито . Към 21 декември 1906 г. с. Ахърито е преименувано на с. Оборито със Закона за променение названията на села от 20 ноември 1906 г.

С Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г. е установено ново административно-териториално устройство (АТУ), съгласно което двете села са включени в Старозагорски окръг, Старозагорска околия, Община Оборито . С Указ 230 на Президиума на Народното събрание от 18 май 1950 г. с. Голямо Кадиево е присъединено към с. Оборито, а с Указ 236 на Президиума на Народното събрание от 22 май 1950 г. обединеното с. Оборито официално е преименувано на с. Загоре.

С Решение на Старозагорския окръжен народен съвет от 1 декември 1958 г. е променено АТУ на селото и то бива включено в Община Могила , Старозагорска околия. С Указ 29 на Президиума на Народното събрание от 22 януари 1959 г. се премахват околиите като съставни единици на АТУ на страната, а с Указ 113 на Президиума на Народното събрание от 3 март 1959 г. селото преминава в Община Коларово , окръг Старозагорски. Обратно в Община Могила , окръг Старозагорски, селото бива върнато с Указ 5 на Президиума на Народното събрание от 5 януари 1963 г., докато с Указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. е включено в Община Стара Загора , в която селото е включено и днес. С Указ 2704 на Държавния съвет на НРБ от 28 август 1987 г. е премахнато АТ деление на страната на окръзи, при което с. Загоре, като част от Община Стара Загора е включено в новата Област Хасковска . С влизане в сила на Указ 1 на Президента на Републиката от 5 януари 1999 г. с. Загоре вече е част от Община Стара Загора, област Старозагорска . Съгласно Закон за регионалното развитие от 15 май 2008 г. актуалната АТ принадлежност на селото е: Република България, район „Югозападна и Южна централна България“, Южен централен район, обл. Стара Загора, общ. Стара Загора .

В средата на XIX век населението на територията на сегашното село е било изключително турско, земята е принадлежала на кадията (съдия, тур.) на Ески Заара (Стара Загора, тур.). Село Голямо Кадиево вероятно води началото си от поселението на ратаите, обслужвали чифлика на кадията. Името и произхода на село Оборито (Ахърито) идва от първоначално намиралите се там големи ахъри (обори, тур.), обслужвали голям местен керван-сарай (хан, странноприемница, тур.), в който отсядали много пътници между Северна и Южна България. Постепенно българите аргати в чифлика и керван-сарая се увеличили. Първоначално къщите във всяка от двете махали са били около 6-7бр. със стени от плат, измазани с глина, с покриви от слама. До началото на Освободителната война двете махали вече достигат 30 – 40 къщи. При пожар керван-сараят е изгорял. Впоследствие, през 1877 г. цялото село е изгорено до основи при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора, като оцеляват само един хамбар и една къща. Възстановено е от оцелелите жители и нови заселници, като стари къщи от края на 19 век няма запазени.

Първото училище в село Оборито е построено непосредствено след Освобожданието. И в двете села е имало начални училища за класове от 1 до 4 отделение, които са изцяло разрушени от земетресението през 1928 г., след което са построени нови. През годините на социализма в обединеното село е построено голямо основно училище „Христо Ботев“ /до 8 клас/ с дългогодишен директор Таньо Петков до началото на 90-те години на 20в.

Основен поминък на населението е било земеделието и скотовъдството. До около 1940 г. жътвата се е извършвала ръчно, а след това – със „жътварки“, теглени от волове. Тогава са закупени и ръчни веялки, произведени от фабриката на „Братя Петрови“ в с. Кирилово. Вършеело се е с дикани, направени от помаци, които са идвали всяка година за по няколко дни в селото. През 1928 г. е сформирана Кредитна кооперация „Благодат“ с дългогодишен касиер и Председател на УС – Илия Атанасов. През 1935 – 36 г. е построена мандра, функционирала до средата на 90-те години на 20 век с дългогодишен мандраждия - Желязко Тенев. Сградата ѝ съществува и до днес, но вече не се експлоатира като мандра. През 1945 г. в с. Оборито е образувано ТКЗС с дългогодишен счетоводител - Теньо В. Тенев, към което през 1949 г. се присъединява и с. Голямо Кадиево. Дотогава среднозаможните стопани са притежавали по около 70-80дка. земя, над 70% от населението е било със земя под 30дка.

Около 1936 г. в селото са закупени първите радиоапарати. Селото е електрифицирано през 1948 г., прокарана е радиоточка, функционирала до средата на 90-те г. на 20 век; има поща от 1969 г., а масово е телефонизирано от 1984 г. През годините на социализма, вкл. през първите години на 90-те г. на 20 век, в селото се е провеждал ежегоден селски събор на девети септември – с официална културно-масова част, общ овчи курбан за здраве, народна музика и масово хоро на селския мегдан.

География

Село Загоре се намира на 11 км южно от Стара Загора – по пътя за Димитровград , вляво. В землището на селото се намира детелината на автомагистрала „Тракия“ с отбивка за Стара Загора и Димитровград.

Селото е разположено ниско в равнината – надморска височина : 100 – 199 m. Населението е от около 1302 души. Около селото няма планини и затова зимите са студени, а летата-горещи.

Друго

Село Загоре има футболен отбор, наречен „ Берое “, който провежда домакинските си срещи на стадиона в селото, който е с аматьорски размери.