Калояновец (Село)
Област: Стара Загора
Население: 1192 души[1](15 март 2024 г.)46,5 души/km²
Площ: 25,629 km²
Надморска височина: 189 m
Пощ. код: 6070
Тел. код: 041144
МПС код: СТ
ЕКАТТЕ: 35515
История
След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Джамбазито , остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Джамбазито е преименувано на Калояновец през 1934 г.
Село Джамбазито (Калояновец) е основано в периода 1800 – 1830 г. Селото се състои по това време от 18 къщи, а по-важни родове, живели там, са Караивановския, Саръминевия и Хаджиевия. В селото има килийно училище, което се помещава в дървени бараки при църквата, а от 1870 г. има собствена сграда с три стаи. Историята на селото е описана в съхраняваната в църквата летописна книга, подготвена от отец Атанас, служил в църквата от 1948 до 1996 г.
През османския период Джамбазито е войнушко село.
Според преброяването на населените места в Княжество България на 1 януари 1893 г., в село Джамбазито (Калояновец) има 179 сгради и 1054 жители.
Църква в селото е имало и преди Освобождението ; била е опожарена и през 1870 г. по инициатива и с дарения на населението започва строеж на нова църква, който е завършен през 1873 г. Голяма подкрепа при строежа оказват овчарите, организирани в Овчарско дружество. Те почитат Свети Димитър като свой покровител и църквата е наименувана на него. Няма ясна информация дали тъкмо така построената църква е била опожарена по време на Освободителната война . По информация от друг източник създаването на църквата в селото се отнася към 1888 г. („Църква Св. Димитър (1888)“). При земетресението през 1928 г. храмът се срутва до първия етаж; възстановен е в същия вид през 1929 г. със средства от държавата и дарения от населението. Осветен е от митрополит Павел .
Училище в селото ( килийно ) е открито през 1856 г. В 1866 г. се открива начално училище. През януари 1920 г. то се преобразува в непълна прогимназия, а в края на същата година става основно училище. В училището се обучават и деца от съседните на Калояновец села – Арнаутито, Християново, Ловец, Петрово, Памукчии и други. През 1984 г. то се трансформира в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ) „Отец Паисий“, а от 1993 г. е възстановено основното училище.
Кредитна кооперация „Успех“ в село Джамбазито (Калояновец) е създадена през 1908 г. с цел кредитиране на членовете, доставка на стоки от първа необходимост, изкупуване на селскостопански произведения, откриване на потребителни магазини. Променя наименованието си на Потребителна кооперация „Успех“ – село Калояновец през 1947 г. Съхранени са нейни архивни документи до 1996 г.
Читалище „Възраждане“ в село Калояновец е създадено през 1927 г. През 2009 г. на законово основание към наименованието му „Възраждане“ е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Възраждане – 1927“.
Читалище „Родолюбци – 2010“ в село Калояновец е създадено през 2010 г.
География
Село Калояновец се намира на около 13 km юг-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 24 km североизточно от град Чирпан . Разположено е в западната периферия на Старозагорското поле в Горнотракийската низина . Южно покрай селото тече на изток река Ракитница . Надморската височина в центъра на селото при кметството е около 189 m. Климатът е преходно-континентален ; преобладават наносни почви.
Общински пътища водят от Калояновец: на север през село Християново към град Стара Загора; на запад (след отклонение на юг за село Арнаутито ) до връзка с второкласния републикански път II-66 и по него на север към Стара Загора, а на юг към Чирпан; на юг през село Ловец и други села – към град Меричлери . На около километър северно от селото минава автомагистрала „Тракия“ , с която то няма пряка връзка.
В западния край на селото е спирка „Калояновец“ на железопътната линия Пловдив – Бургас и железопътната линия Русе – Горна Оряховица – Подкова .
Землището на село Калояновец граничи със землищата на: село Ракитница на северозапад; село Християново на север; село Памукчии на изток; село Петрово на югоизток; село Ловец на юг; село Арнаутито на запад.
Етническият състав на населението на село Калояновец по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Числеността на населението на село Калояновец по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:
Личности
Стою Неделчев-Чочоолу (1908 – 1987) (по прякор Пантерата), български партизанин и генерал, роден в Джамбазито (Калояновец); Генчо Кънев-Циклопа (1904 – 1943), български партизанин, роден в Джамбазито (Калояновец); Велко Димитров (1910 – 1984), български партизанин и генерал, роден в Джамбазито (Калояновец).
Друго
В селото е имало футболен отбор „Пантера“ – Калояновец (по прякора на родения в селото известен партизанин), който вече не съществува. Отборът е бил два пъти шампион на някогашното селско първенство (сега А ОФГ).