Михайлово (Село)

Област: Стара Загора

Население: 333 души[1](15 март 2024 г.)14,1 души/km²

Площ: 23,68 km²

Надморска височина: 178 m

Пощ. код: 6051

Тел. код: 04125

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 48502

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Гьок пала , остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Гьок пала е преименувано на Михайлово през 1900 г.

Установени заселници в района са били траките и от тяхната епоха са останали няколко могили . Някои от могилите в землището на селото са отразени в кадастъра със статут на поземлени имоти (ПИ) държавна собственост и начин на трайно ползване като паметници на културата . Такива са, например: Джунджур могила в североизточната част на землището; могилата – ПИ 48502.41.101 в юго-източната част на землището; могилата ПИ 48502.57.173; Голямата могила ПИ 48502.49.225 в южната част на землището. Разположението им – обикновено в обработваеми земи, е довело с течение на времето до увреждане – вероятно значително, на качеството им като обекти на археологията . В землището на селото са намерени части от колесница и ризница , които се съхраняват в Регионалния исторически музей – Стара Загора .

Писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г., където то се споменава под името Айнаджик.

Счита се, че на 27 декември 1869 г. е основан таен революционен комитет с членове: Жельо Тодоров – председател, Кольо Тотев – касиер, Петко Велчев, Господин Станчев, Таньо поп Драганов, Жельо Петков Велчев, Ганьо Желев, Иван поп Желев и Жельо Иванов. Васил Левски е посещавал селото два пъти.

През лятото на 1877 г., по време на Освободителната война , при настъплението на Сюлейман паша населението бяга масово от изстъпленията на турците на север към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово . Катастрофалното събитие е запомнено като „Бозгунът“ . При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанския мирен договор , хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.

Училище (вероятно килийно ) в село Гьок пала (Михайлово) е открито през 1836 г. През 1891 г. е създадено Гьокпаленско общинско училище. През 1902 г. то става Народно основно училище – село Михайлово, а през 1916 г. – Първоначално училище, което продължава да действа и след 1944 г. . През 1945 г. в Михайлово е създадена Смесена гимназия „Цанко Церковски“ с обхват на учениците от осми до единадесети клас; ликвидирана е на 15 септември 1948 г. Сграда за основното училище е построена през 1892 г., а през 1925 – и сграда за прогимназия. Училището е закрито през 1990-те години поради липса на ученици.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е построена през 1843 г. и (вероятно) е унищожена при събитията в Старозагорско през Руско-турската война 1877 – 1878 г. Построена е (вероятно отново) през 1885 г.

Читалище „Пробуда“ в село Михайлово е основано през 1921 г. Предшественик на това читалище е основаното на 6 декември 1869 г. – Никулден, от учителя Димитър Хаджигенчев – Бечу (1850 – 10.03.1932) читалище в село Гьок пала (Михайлово), което вероятно не е просъществувало дълго.

Кредитна кооперация „Самопомощ“ в село Михайлово се създава през 1920 г. под наименование Земеделска селска кооперация „Самопомощ“- село Михайлово, запазено до 1940 г.

Популярна банка – село Михайлово се създава през 1926 г. Ликвидирана е през 1944 г.

През 1980-те години дългогодишният учител и директор на училището Петър Велчев Нанчев за първи път събира материали и написва история на селото. Книгата е с обем 300 машинописни страници, но все още не е отпечатана в пълния и обем. Съдържа богата фактология с дати, имена и събития от последните 150 години свързани с хора, местности, пълен свод на родовете в селото, описание на местни обичаи, особеностите на диалекта, текстове на народни песни и др. Стилът е непосредствен, с характеристики от местния говор. Силно съкратено издание под заглавието „Летописна книга на село Михайлово, Старозагорско“ излиза в ограничен тираж през 1999 г. в Стара Загора.

География

Село Михайлово се намира на около 21 km юг-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 17 km изток-североизточно от град Чирпан . Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина . Надморската височина в центъра на селото е около 178 m. Климатът е преходно-континентален . През селото протича в посока север-юг малка река с предимно валежно подхранване.

Общински пътища водят от Михайлово: на изток през селата Борово , Ловец и Калояновец към Стара Загора; на запад до село Воденичарово ; на юг през село Самуилово към град Меричлери .

В село Михайлово има спирка на минаващите през него железопътни линии Пловдив – Бургас и Русе – Горна Оряховица – Подкова .

Землището на село Михайлово граничи със землищата на: село Арнаутито на север и североизток; село Борово на изток; село Козаревец на югоизток; село Самуилово на юг; селата Воденичарово и Малко Тръново на запад; село Яздач на северозапад.

Западно от селото има микроязовир.

Етническият състав на населението на село Михайлово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Към 15 март 1924 г. в село Михайлово има регистрирани: 161 души по постоянен адрес; 333 души по настоящ адрес; 117 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Михайлово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Поминъкът на населението предимно е отглеждане на зърнени, фуражни и маслодайни култури.

Събития

В селото има традиция да се почита Националния празник на България – Трети март. На Тодоровден се провеждат конни състезания, печелившите получават парично-предметни награди, а гостите на празника получават тематичен сувенир.

Празникът на Михайлово се отбелязва на осми ноември – „Свети Архангел Михаил“.

Личности

Кольо Желев (1833 – 1929) – Активен общественик, касиер на тайния революционен комитет, дарил средства за построяване на първото училище и имот за построяване на ЖП гара Йовчо Киров (1880 – 1956) – Народен представител 1917 – 1918 Господин Овчаров (1915-неизв) – Почетен изобретател, създал десетки машини с приложение в здравеопазването, промишлеността и строителството Иван Петров (кмет) (р. 1929) – Кмет на Михайлово от 1963 до 1983 – допринесъл за благоустрояването на селото, построяването на административна сграда, читалище, баня. Тотьо Тотев (р. 1938) – Бивш кмет на Стара Загора Михаил Карушков (р. 1940) – български футболист, вратар Ганчо Карушков (р. 1934) – Заслужил треньор по вдигане на тежести. Национален треньор на Колумбия и Перу.

Друго

Населението понастоящем е силно застаряващо и се състои от около 300 души. Част от работещите жители отиват с влак на работа в Стара Загора и се връщат в същия ден, благодарение на железопътната гара, открита през 1902 г., която заема възлово положение на пресечната точка на линиите Бургас-София и Русе-Подкова.

В селото има интернет с постоянен достъп.