Ракитница (Село)

Област: Стара Загора

Население: 651 души[1](15 март 2024 г.)32 души/km²

Площ: 20,36 km²

Надморска височина: 209 m

Пощ. код: 6067

Тел. код: 04116

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 61995

История

Село Ракитница е образувано през 1951 г. от сливането на селата Чернево и Воднянка. Селата Чернево и Воднянка са образувани чрез разделяне през 1939 г. на село Белчево (Белчово) , образувано от своя страна през 1893 г. чрез сливане в едно село под името Белчово (Белчево) на двете съседни села, делени от река – тогава, Суютлийка (Сюютлийка) – Араб махле и Суютлий. Село Воднянка (Суютлий) се споменава в османотурски регистри от 18 век под името Сюгюдли .

Църквата „Свети Иван Рилски“ от 1890 г. е изписана от зограф Максим от Македония; в нея има ценни икони, дърворезба.

Първата училищна сграда е построена през 1882 г. За основното училище в село Ракитница има съхранена архивна документация до 1984 г.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Ракитница е основано през 1948 г. Основната му дейност е производство и реализация на селскостопанска продукция – главно овощарство, полевъдство, лозарство и животновъдство. От 1959 г. стопанството преминава към ОТКЗС (Обединено ТКЗС), обединяващо стопанствата в селата Калояновец, Арнаутито, Борово , Ловец и Християново. От 1979 г. до 1986 г. стопанството е към АПК – село Калояновец. От 1987 г. ТКЗС – село Ракитница и ТКЗС – село Арнаутито се обособяват като самостоятелни стопанства. От 1989 г. се създава КЗС „Ракита“ – село Ракитница. През април 1992 г. е назначен ликвидационен съвет на стопанството, който от 22.05.1995 г. прекратява дейността си въз основа на разпоредби в ЗСПЗЗ и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

При избухването на Балканската война един човек от Белчово е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

Обширните градини край реката са осигурявали ябълки, изнасяни в Германия преди Втората световна война. Тези градини са изкоренени при разпадането на земеделските кооперации в селото вследствие възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи , но жителите на Ракитница са започнали възобновителен процес на насаждения от: ябълка, праскова, череша, слива, кайсия, орех, бадем и други. Вече около 1/3 от землището на селото е засадено с овощни видове и по-голямата част от продукцията се изнася в чужбина.

География

Село Ракитница се намира на около 14 km югозападно от областния и общински център Стара Загора и 21 km североизточно от град Чирпан . Разположено е в североизточния край на Чирпанските възвишения при прехода към Старозагорското поле на Горнотракийската низина , между „Дрянков връх“ (339,3 m) на изток и „Люлечата могила“ (333,3 m) – на запад. През селото тече на юг река Ракитница . Надморската височина в центъра на селото е около 209 m и нараства слабо на изток и запад от реката. Климатът е преходно-континентален ; преобладават наносни и канелени горски почви.

През село Ракитница минава второкласният републикански път II-66 , който води на север към Стара Загора, а на юг към Чирпан. Общински път води от Ракитница на югоизток към село Калояновец . На около 3 km южно от Ракитница минава автомагистрала „Тракия“ , с която селото няма пряка връзка.

Землището на село Ракитница граничи със землищата на: село Кирилово на север; село Християново на североизток; село Калояновец на изток; село Арнаутито на юг; село Яздач на югозапад; село Яворово на запад; село Лясково на северозапад (граничен участък около 0,35 km).

Етническият състав на населението на село Ракитница по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Числеността на населението на село Ракитница по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва: