Свобода (Село)

Област: Стара Загора

Население: 1177 души[1](15 март 2024 г.)31,1 души/km²

Площ: 37,874 km²

Надморска височина: 201 m

Пощ. код: 6230

Тел. код: 04139

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 65810

История

Старото име на селото е Алипашиново . То съществува поне от 1726 г.

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия . Присъединено е към България след Съединението от 1885 година. Село Али Пашиново е преименувано на Свобода през 1906 г.

Училище в село Али Пашиново (Свобода) – килийно (вероятно обществено), е открито към 1840 г.; преместено е през 1864 г. в малка сграда в двора на новопостроената църква – с учител поп Мина. През 1884 г. е построена сграда за училище – вероятно начално. Прогимназия е открита около 1900 г. и се помещава в сградата на началното училище до 1913 – 1914 г., когато се премества в новопостроена сграда за училище. В него учат и деца от селата Малко Шивачево (Гита) , Държава, Малко Тръново, Винарово и Воденичарово . Училището е с наименование Народна прогимназия през периода 1944 – 1963 г. През 1958 г. в него се влива училището в село Воловарево (Воловарово) . През учебната 1958 – 1959 г. началната степен на училището се отделя от прогимназията. През учебната 1968 – 1969 г. е открита нова база на училището.

Църквата „Свети пророк Илия“ в село Али Пашиново (Свобода) е построена през 1864 г. Разрушена е от земетресение през 1928 г. и през същата година е построена нова църква.

Читалището в село Свобода с името „Селска пробуда“ е смятано за основано през 1928 г. То е ползвало една стая в началното училище в селото. През есента на 1938 г. е открита нова двуетажна сграда на читалището със салон и сцена. Първото представление на новата сцена е пиеса по разказа „ Албена “ на Йордан Йовков . Впоследствие читалището е преименувано на „Петко Стоянов“, а времето на основаването му е уточнено на 1927 г. и след като през 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване, то става „Петко Стоянов 1927“.

География

Село Свобода се намира на около 27 km югозападно от областния център Стара Загора и 8 km изток-североизточно от общинския център Чирпан . Разположено е в южните разклонения на Чирпанските възвишения в прехода им към Горнотракийската низина . Югозападно покрай селото тече Старата река , ляв приток на река Марица . Надморската височина в центъра на селото е около 201 m.

Климатът е преходно-континентален , с изразено горещо лято и студена зима. Температурите в своя максимум стигат до 43 °C през юли, а минимумът им е през януари (– 28 °C). Валежите имат максимуми през месеците май и ноември.

Почвите в землището на селото са предимно канелени , смолници и рендзини (Rendzic Leptosols).

Село Свобода е бедно на течащи води; Старата река, която е главно с дъждовно подхранване, достига своя максимум през периода януари-май. Селото е богато на подпочвени води, но те са на голяма дълбочина. Север-северозападно от селото е богатата на питейна вода местност Сарлъка.

Железопътната линия Пловдив – Бургас заобикаля селото от север и има спирка на около километър север-североизточно от него. Общинският път през село Свобода води: на север покрай жп спирка „Свобода“ и през село Малко Тръново до връзка с второкласния републикански път II-66 и по него на североизток към Стара Загора, а на югозапад – към Чирпан; на северозапад общинският път води също към връзка с път II-66.

Землището на село Свобода граничи със землищата на: село Винарово на север; село Малко Тръново на север; село Гита на изток и югоизток; село Държава на юг; град Чирпан на югозапад; село Рупките на северозапад.

В землището на село Свобода има 2 микроязовира – южно от село Воловарово и източно от Свобода („Арпаджиков трап“).

Растителността и животинският свят са от централно-европейски тип. Преобладават дървесни видове като дъб , акация , топола , ясен , различни видове храсти, силно разпространена е шипката , изобилилна е тревната растителност. Дивите животни са представени от зайци, пъдпъдъци , яребици , сови , гугутки , таралежи . В местността „Хайкъна“ се срещат диви прасета и чакали . От влечугите са най-разпространени смоковете : мишелов, по-рядко стрелец; срещат се водни змии, гущери . От отровните най-разпространени са пепелянката и усойницата .

В село Свобода е силно развит селскостопанският отрасъл. В земеделието е традиционно производството на зърнени и технически култури: пшеница , ечемик , царевица и слънчоглед от зърнените, а от от техническите памук , лавандула и салвия . Чирпанският край се слави с лозарството и винопроизводството . В село Свобода се отглеждат предимно винени сортове грозде: каберне , памид , ркацители , които се обработват в двете местни изби и личните стопанства. Добри условия намират и овощните видове дървета: ябълка , круша , слива , орех . Животновъдството в миналото е било много добре развито – най-силно говедовъдството и овцевъдството, а в домашни условия свиневъдството и птицевъдството.

Числеността на населението на село Свобода по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Събития

От 20 април 2008 г. в село Свобода се издава вестник „Бинокъл“, който е ежемесечен. Той е обзорен, пише за събития от селото и региона, както и рубрики за история , география , политика , здраве, свободно време и др.

Личности

Неделчо Монев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков д-р Тодор Иванов Дедов (1866 – 1942) – математик, роден на 15 март 1866 г. През 1892 г. завършва Висшето училище в София, а през 1895 г. защитава в Цюрих докторска дисертация на тема „Изследвания върху квадратните форми“ и получава докторска степен. Най-напред работи като учител в I софийска мъжка гимназия, а след това за известно време – като преподавател в Софийския университет . Той е един от основателите на Физико-математическото дружество в София. Съвместно с Благой Димитров е автор на следните учебници: 1. Аналитична геометрия на равнината със задачи и решения. Пловдив, 1904. 2. Алгебра за VI и VII класове на мъжките и девическите гимназии и класните училища София, 1908. 3. Сборник от упражнения и задачи по алгебра за I клас. София, 1910. 4. Алгебра и сборник за III клас на мъжките и девическите пълни и непълни средни учебни заведения. София. 1911. акад. Петко Радев (1933 – 2017) – кларинетист и педагог; Пешко Д. Бойчев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков проф. Желю Желев – професор по атомна спектроскопия; д-р Илия Тонев Шмилев (1923 – 2003) – детски лекар; Димо Узунов – баща на актьора Николай Узунов ; доц. д.и.н. Димитър Стоянов – историк; проф. д-р инж. Георги Иванов Вълчев – ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Тошо Желев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков