Средногорово (Село)

Област: Стара Загора

Население: 248 души[1](15 март 2024 г.)3,64 души/km²

Площ: 68,111 km²

Надморска височина: 433 m

Пощ. код: 6166

Тел. код: 04353

МПС код: СТ

ЕКАТТЕ: 68446

История

За историята на с. Средногорово може да научим от книгата „Средногорово – минало и настояще“ съставена и отпечатана през 1983 г. под ръководството на Инициативен комитет: Кольо Манев Фитков, Деша Маркова Велева и Нено Велковски. „Средногорово – минало и настояще“ съдържа доклади и други материали, подготвени от Огранизационен комитет за честване. От книгата научаваме, че селото първоначално е основано през 1719 година в местността „Церов дол“ до тракийското селище като авторите се позовават на летописна книга на училището. При основаването си се наричало Чардаккьой. По-късно се преименува на Казъл агач дере , което име носи до 1906 г. Населението му през 1982 г. е било 496 ж. Съставно селище на Казанлъшката община. През първата половина на XIX в. е основано училище, а през 1870 – таен революционен комитет. Жителите му активно участват в просветното движение и в революционните борби на българския народ. Накрая се е преименувало на сегашното си име Средногорово. През времето, когато училището ОУ „Христо Ботев“ – село Средногорово е функционирало селото е обявено за зелена зона и там заради чистия въздух са учили деца с белодробни заболявания. По време на османската власт член на селото разказва, че се е здрависал лично със самия Апостол на свободата Васил Левски.

География

Село Средногорово се намира в сърцето на Средна гора . В близост до него на 12 км по неасфалтиран и черен път се намира село Пъстрово (Алааген). Близки върхове са Каваклийка (1050 м.) и Братан (1236 м.). На път за селото има хотел близо до микро язовир Средногорово. Климатът на с. Средногорово е умерено-континентален. Характеризира се с мека зима и прохладно лято. Населението му е 255 души, от които всички са българи. Природата му се отличава с вековните средногорски церови и букови гори. През селото минава река Гюрля, която е десен приток на река Тунджа и се влива в язовир Копринка, който започва с ръкав Голяма гюрля или Симитлерски ръкав. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшкото поле, като долината ѝ става широка и значително по-плитка.

Площта на водосборния басейн на река Гюрля възлиза на 157 km², което представлява 1,86% от водосборния басейн на река Тунджа. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Сургюдере → Малката река ← Биковец → Церов дол → Калнишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля) → Беглишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля) → Телекидере (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум – февруари-май и минимум – юли-октомври. В долното течение, в Казанлъшкото поле водите на реката се използват за напояване. Реката е с дължина 28 км. Извира от връх Каваклийка на 1060 м надморска височина в Сърнена Средна гора. Средна гора се разделя на 3 части. Сърнена, Същинска (най – високата с връх Богдан – 1604 м) и Ихтиманска. Селото е с второто най-голямо землище след село Горно Черковище.

Събития

Всяка година на 6 май (Гергьовден) се празнува храмов празник на селото, а на 19 октомври – св. Иван Рилски се празнува събор на селото.

Личности

Паун Генов (1915 – 99), писател и журналист; Стойно Черногорски , помощник-войвода в четата на Никола Дечев ; Стоян Коев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов Даскал Йовко Орачев – учител в ОУ Христо Ботев; Захари Караиванов – дългогодишен футболист от Розова долина (Казанлък).