Християново (Село)
Област: Стара Загора
Население: 584 души[1](15 март 2024 г.)47,6 души/km²
Площ: 12,286 km²
Надморска височина: 177 m
Пощ. код: 6072
Тел. код: 041146
МПС код: СТ
ЕКАТТЕ: 77431
История
Християново, някогашната турска махала, наречена Мисилимито, се появява на картата на България едва в началото на 20. век. За промяната на името има две версии. Едната е, че в селото са живели само християни, а втората е, че е съществувал някой си Християн войвода, на когото е прекръстено селото. Жителите на селото са вземали активно участие в борбата против османската власт. Съществуването и дейността на Мисилимската чета, начело с Мержан Рада е описано от поп Минчо Кънчев в книгата му „Видрица“.
През 2018 година е осветена черквата в селото „ Свети Николай Мирликийски Чудотворец “. През 2006 година е създаден инициативен комитет за изграждане на черквата. Освещаването е извършено на 23-ти септември 2018 година от Старозагорски митрополит Киприян . Храмът се намира на терен, който е известен с наименованието „черквище“, защото на него се е намирало училище . Това е първата енорийска черква в селото. През XIX век е съществувал параклис, който обаче е разрушен в годините .
География
Селото е разположено в равно Загоре (Старозагорското поле на Горнотракийската низина). Землището му е разнообразено и от хълмовете Мандра баир, Голям баир, Кориите и Габъра – част от най-южните разклонения на Сърнена гора.
Християново се намира на 6 km южно от Стара Загора. Жп спирка Християново е разположена на около 5 мин. от гара Стара Загора – по жп линията София – Бургас и Истанбул – Букурещ. На 2 km от селото преминава южната дъга на околовръстното шосе на Стара Загора, чрез което се осъществява директна връзка с шосето Стара Загора – Чирпан, магистралата София – Бургас и международния път Истанбул – Русе – Букурещ.
Землището на селото граничи с тези на селата Калояновец, Еленино, Ракитница, Богомилово, и Памукчии. В западната част виреят лозя и овощни градини, а в източната – житни култури и ориз.
В подножието на хълмовете минава главният напоителен канал за цялото Старозагорско поле. Водата за напояване се довежда от язовир „Копринка“ по специално изграден тунел, захранва ВЕЦ „Стара Загора“; напоява плодородните земи и се свързва с естествения водоизточник – река Сазлийка, приток на р. Марица. Подпочвените води са високи и изобилни.
По южния склон на Габъра има карстов извор, който е каптиран и задоволява с питейна и битова вода студентското градче на Тракийския университет – Стара Загора.
Климатът е умерено-континентален. Лятото е горещо и сухо, а зимата – студена и снежна. Почвите в ниската част на землището са тежки чернозем-смолници богати на хумус и подходящи за отглеждане на зърнени и технически култури. Канелено-горските почви по периферията на полето и по околните хълмове са подходящи за овощия и лозя.
В землището на селото има разработени големи каменни кариери за строителен материал и поддържане на железопътни пътища.
Селото е електрифицирано и водоснабдено. Малка част от улиците са асфалтирани. В селото има два магазина, едно барче и пивница. Има и няколко фирми. Дворовете на къщите са обширни и засадени със зеленчукови и овощни градини. Селото има редовен автобусен и железопътен транспорт от/до Стара Загора. Селото е подходящо за живеене за работещите в Стара Загора, което привлича нови заселници.
Събития
Още преди 2007 година е възстановено коледуването в селото. Коледарската група се е явявала на окръжен конкурс и е печелила награда в село Опан. Коледата на 2007 г. е официално посрещната и благословена от коледари.
За първи път през 2007 в селото на Лазаровден има тържество и от сутрин до обед момичета от селото обикалят къщите, облечени с народни носии, с венчета на глава, и пеят народни песни.
От 2008 г. в селото има женски хор с ръководител Петко Бонев. Той печели второ място на конкурс сред състави, които са на сцена от 20 или повече години, но те дори не са класирани.
Личности
Станчо Колев (р. 1937) – български борец, олимпийски медалист Пенчо Пенчев (р. 1965 г.) – поет