Античен град - крепост "Рациария" - Арчар
Област: Видин
Град/Село: Дунавци
Описание
**Рациария – древен римски град край Дунав**
Рациария е античен град, основан по време на Римската империя, разположен на брега на река Дунав. Останките от него се намират на около 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом и 2 км западно от село Арчар, Видинска област. Според изследванията, градът вероятно е възникнал през втората половина на I век по времето на император Веспасиан (69–79 г.). През 106 г., след победата във Втората дакийска война, император Траян му присъжда статут на колония. В края на III век, след реформите на Диоклециан, Рациария става столица на провинция Крайбрежна Дакия. Градът просъществува до 586 г., когато е разрушен.
През 1986 г. българо-италиански археологи откриват в руините на жилищна сграда златно съкровище, включващо четири пръстена, косачна игла, чифт обеци с тюркоази и перли, гривна и две огърлици. Изследванията показват, че накитите са създавани в различни периоди между III и V век, което дава ценна информация за развитието на златарското изкуство в римските провин
Рациария е античен град, основан по време на Римската империя, разположен на брега на река Дунав. Останките от него се намират на около 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом и 2 км западно от село Арчар, Видинска област. Според изследванията, градът вероятно е възникнал през втората половина на I век по времето на император Веспасиан (69–79 г.). През 106 г., след победата във Втората дакийска война, император Траян му присъжда статут на колония. В края на III век, след реформите на Диоклециан, Рациария става столица на провинция Крайбрежна Дакия. Градът просъществува до 586 г., когато е разрушен.
През 1986 г. българо-италиански археологи откриват в руините на жилищна сграда златно съкровище, включващо четири пръстена, косачна игла, чифт обеци с тюркоази и перли, гривна и две огърлици. Изследванията показват, че накитите са създавани в различни периоди между III и V век, което дава ценна информация за развитието на златарското изкуство в римските провин