Байкушевата мура

През 1897 г. лесовъдът Константин Байкушев откри вековно дърво, наречено Байкушевата мура. То е представител на черната мура (*Pinus leucodermis*) и е на около 1300 години. Намира се в Северен Пирин, на приблизително 300 m над хижа "Бъндерица", на 1930 m надморска височина. Дървото достига 26 m височина, с диаметър на ствола 2.2 m и обиколка от 7.8 m.

Черната мура е вечнозелено иглолистно дърво от семейство борови, срещащо се в планински райони между 1000 и 2100 m надморска височина. В Европа се разпределят два вида мура: бяла (*Pinus peuce*) и черна (*Pinus leucodermis*). Бялата мура е петоиглен бор със здрава, смолиста дървесина и е ендемична за Балканския полуостров, като в България расте предимно в Рила и Пирин. Черната мура е двуиглен бор с твърди игли.

Байкушевата мура е второто най-старо дърво в страната след Гранитския дъб (1650 г.) в с. Гранит, Старозагорско.